Училищна библиотека
Библиотеката в СОУ „Васил Левски“ е информационен център с комплектован, систематизиран и онагледен фонд от учебници, книги, CD, DVD, периодика, графични и картографски издания. Разполага с компютър и интернет достъп.
Тя се намира на първия етаж. Книжният фонд съдържа 27 000 библиотечни единици. Голяма част от тях са на английски език. Много от литературата в нея е постъпила под формата на дарения и от проекти. Обогатила е книжния фонд с участие в проекта „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, проекта за чуждоезикова литература към фондация „Америка за България“ и др.
Да се чете е полезно, а може да бъде и забавно!
Очакваме Ви!
Библиотеката обслужва над 500 читатели – учители, ученици и помощен персонал.
Тук се намират всички томове на „Большая Советская Энциклопедия“, „Кратка българска енциклопедия“, много исторически, географски, физически, химични, биологични и философски енциклопедии. Има голям брой речници и най-новите издания на „Longman“, „Oxford“.
Учениците могат да намерят всички текстове, изучавани в часовете по литература – произведенията на известни български, английски, френски и американски автори, като съчиненията на Шекспир, Дикенс, Оскар Уайлд, Виктор Юго, Жул Верн, Хемингуей, Фицджералд, Толстой и др.
Има разнообразна помощна литература за часовете по български език и литература, английски, немски и руски език. В библиотеката можете да намерите литература за българската, английската, американската и световната история на английски език. Тук има интересни албуми и пътеводители за природата на Европа, Азия, Африка и Америка. В помощ на учениците е научната литература по биология, физика, химия, история, география, математика и информатика.
Безспорна е ролята на Библиотеката в съвременния образователен процес, във формирането на знаещи и можещи личности.
11 май – Ден на библиотекаря
В библиотеките в светогорските манастири се съхраняват над 10 000 ръкописа, сред които повече от 1000 са славянски. Най-богата сбирка има в Хилендарския манастир – повече от 800 и в Зографския – над 300. Славянски ръкописи има също в манастирите „Ивирон“, „Св. Павел“, „Св. Пантелеймон“, Великата лавра.
В Света гора има преписи на творби с кирило-методиевска тематика: Драганов миней от XIII век, „Кратко житие на Димитър Солунски“ от Димитър Хоматиан, „Похвално слово за Михаил и Гаврил“ от Климент Охридски, препис на трактата „За буквите“, „Канон за апостол Андрей Първозвани“ от Наум Охридски, Симеоновият Изборник от 1073г., „Шестоднев“ на Йоан Екзарх, „Учително евангелие“ на Константин Преславски.
Днес славянската ръкописна сбирка на Зографския манастир обхваща около 320 паметника. Най-стари са Зографските листове от XI век. Тук Йордан Иванов открива най-старото житие на Наум Охридски от Xl век и установява първообраза на „История славяноболгарская“ от Паисий Хилендарски.
В манастира „Св. Павел“ е било Иван-Александровото четвероевангелие, което сега е в Британския музей.
До XVII век в манастира „Св. Павел“ се съхранява Лаврентиевият сборник от 1348г., който съдържа „Написание за правата вяра“ от Константин-Кирил Философ и най-старият препис на „За буквите“ на Черноризец Храбър. До 1844г. на Атон се пази глаголическото Мариинско евангелие, а до 1860г. в Зографския манастир – глаголическото Зографско евангелие, което понастоящем се намира в Публичната библиотека „М. Е. Салтиков Щедрин“ в Санкт Петербург.