01.11.1923г. с указ, подписан от цар цар Борис III, е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите на Отечеството си българи…

   Очевидно имаме склонност да се отдаваме периодично на тежък исторически сън и се налага някой да ни припомня, че е време да се събудим. Виждаме ясно, че необходимостта да бъдем будени продължава да е актуална. От друга страна този ден е почит към онези българи, които са имали сетивата да видят по-различно бъдеще за своята родина и са направили всичко възможно да споделят видяното. Да покажат, че освен безкраен исторически делник, историята може да се превърне в празник на колективниядух, на националната способност за съграждане и просперитет. Всеки ден от годината трябва да си припомняме този будителски жест, за да можем да се измъкнем от капана на съня. Без памет за миналото и без почит към славните дела и имена няма общност, а население, хора, заключени в собствените си интереси.

   А празнуването също е умение. Обикновено схващаме празника като ден без работа, а той по самата си същност е друга „работа“. Той е спиране и поглеждане към нас самите. Той е взор към силата и значимостта на традицията, свързване с други сили, които управляват живота ни и му придават смисъл.

   Днес говорим за тях – будителите, големите духовни личности и строители на съвременна България. За да видим значимостта на делото им, се нуждаем от дистанция. Някои от духовните водачи са разпознати от своето време, а други – не. Големите водачи не са само в миналото. Всяко време излъчва своите фигури. Убеден съм, че и днешното ще направи това. Аз смело мога да кажа, че това е българският учител. Защото той ни показва, че пътя ни не се е смалил и че не бива да потъва в тръните на безразличието и умствената леност. Когато не те измъчва духовна жажда, е лесно да се отдадеш на материалната пресита. А пресищането също е беда, то е още по-дълбока форма на отчаяние.

   Затова ни трябват будители!

   Една камбана, голяма колкото българската земя. И тя трябва да бъде ударена, за да се чуе по цялата земя, че отново имаме нужда от свяст и от споделен път. Защото нацията е символна общност, тя поддържа и прави значими миналото, езика, паметта, книжовността… Човекът без чувство за общност е нищо, просто прашинка във времето и пространството.

   Дълбок поклон пред делото на народните будители!