Честит Празник, мили колеги!

Пътят на учителя

Учителят се огледа с тревога и надежда: „Как ще свърши всичко това? С успех или с провал? Гладък или трънлив ще бъде пътят?“ Но въпреки това стана и тръгна… Изведнъж чу глас зад гърба си: „Този път няма край!“. Учителят се усмихна и каза: „Има, има… Все някога ще свърши. Може би след година, две, пет…Може би след много години, не мога да гадая, но ще свърши.“

И Учителят отиде да учи. Много се събраха около него, за да ги учи. Той се вгледа в очите им,  откри въпроси и желание да търсят отговори. И Учителят започна да ги учи. Учи ги с ум, сърце и глас – Ум, пълен със знания; Глас, трептящ от мъдрост; Сърце, преливащо от любов.

След това животът се промени и Учителят трябваше да спре да преподава. Около него вече не се събираха нетърпеливи ученици и той си помисли: „Всичко свърши. Това е краят на моето преподаване.“ И продължи по пътя на живота…

Така си мислеше той, докато …..

Един лекар се изправи и каза: „Аз съм тук, защото този учител ме научи!“.

Един инженер стана и каза: „Аз съм тук, защото този учител ме научи!“.

Един учител се обърна и каза: „Аз съм тук, защото този учител ме научи!“.

И много хора с различни професии се изправиха и казаха: „

Аз съм тук, защото този учител ме научи!“.

Тогава Учителят погледна пред тези, които беше учил и видя трудът им, успеха, напредъка. Радост изпълни сърцето му и си каза:

„Няма край!“