Изваждам старите книги и разгръщам вече пожълтелите им страници. Образът на Апостола е голямо изкушение за много наши творци. На Васил Левски са посветени стотици страници в българската художествена литература. В редове  е запечатан един живот, един човек, едно велико дело. Още живее в мен, в теб, в сърцето на всеки един българин. От няколко снимки, достигнали до нас, ни гледа един млад, весел и хубав човек. Любопитно е как фотографията не е могла да улови онзи нечут характер, за който говорят съвременниците му. Смайваща е човещината на действията му, която го извисява над обикновените, ежедневни и дребнави страсти. Морален във висша степен, той докосва безсмъртието и кара България да му се прекланя и да го обича безрезервно. И завинаги.

                Днес сме свободни. Толкова свободни, че ни дай само да се оплакваме…Обвиняваме онези горе за това, че младите напускат страната ни, че са малки пенсиите, за това че ги возят в скъпи коли и имат много имоти. Знаете ли, ние си ги избрахме. Дори когато говорим за политика, ние не намираме иновационни модели за това как да повлияем благоприятно на собственото си положение, а гледаме как да обвиним останалите и да превърнем дори невинните в изкупителни жертви – всички останали, но не и себе си. Ами като ни ни харесва нещо или имаме по-добро решение на даден проблем, нека се постараем да поемем отговорността за собственото си развитие, а след това и последствията от своите решения, както позитивни, така и негативни. Всеки ден ти, да, точно ти, гледайки новините, седиш и сочиш с пръст този, онзи, но стоиш безучастен. Да видиш дадена несправедливост и да не направиш нещо, те прави съучастник в нея. Да, този дето го сочиш е виновен, а ти не си ли?

                Търсим Левски. Чакаме да се появи още един като него, но никога не се замисляме, че всеки един от нас може да последва примера му. Да се изправи гордо и да изкаже своето недоволство и мнение. Старите се надяват на младите, те – на следващите и така се въртим като омагьосани. Или стоим в очакване нещо за се промени, или напускаме страната, защото си казваме, че положението никога няма да се оправи. А животът му е низ от примери, които извисяват нацията. Пословични са неговата храброст и скромност. В името на общото дело е бил едновременно и добър, и жесток, невидим и бляскав, толкова справедлив, колкото и строг. Всички, които са служили на идеята му, са го обожавали. Всички – и селяните прости, и Раковски, и Ботев. Потопен в огъня на борбата, никога не е смесвал делото със себе си. Никога не е търсел славата, шума, евтините радости, онова красиво, но непотребно себедоказване, което обижда народното, на което се беше обрекъл. И страшните, но верни думи, познати на всеки българин: „Ако загубя, губя само мене си…“. Може би те най-точно разкриват не само революционния му морал, но и съдбата му. Издигат го до такава висота, за да стърчи сам в нашата история. Сам като единствен. Кой друг би могъл простичко да каже: „Аз съм Левски“? Без сянка на смут или надценяване. Сигурна съм, че никой. Така той остава недосегаем и неповторим. Безподобен.

                Спомням си своето детство. Виждам себе си. Съвсем мъничка стоя пред класа и рецитирам „Аз съм българче“. Сърцето ми бие бързо и съм горда. Горда съм, че съм българка. С това прекрасно стихотворение започваше читанката ми за първи клас. И днес, 11 години по-късно, когато препрочитам тези стихове, ме обливат противоречиви чувства  – на гордост и почит пред моята родина, но едновременно с  това ме връхлитат и чувства на срам и гняв от заобикалящата ни действителност. България е част от мен и аз съм част от нея. ”Да си българин, това е не само гордост, а дълг и патриотизъм“, така Вазов в поемата „Немили- недраги“ още навремето е определил какво значи да си българин. Ти можеш ли да се наречеш българин? Всеки казва, че е родолюбец. Твърди, че би дал какво ли не за страната си. Но дали наистина е така? Какво в днешно време означава да си родолюбец? Да развяваш гордо българското знаме, да пристъпваш уверено на митинг в памет на загиналите за България, да отидеш на Шипка, усещайки непреклонността на непримиримите българи, удържали върха… но само по празници – нали? А през останалото време  да се възхищаваш на измислените и изкуствено наложени идоли? А когато не си респектиран от страната си, ти не учиш и своите деца на патриотизъм. Не можеш да обичаш нещо, което не уважаваш и не можеш да възпиташ родолюбие у децата си, когато у теб самия ги няма тези чувства на възхищение и преклонение пред героичната ни история. Неговото име отдавна се е превърнало в символ на българското – във всяка педя земя, по която стъпваме, във всяка глътка въздух, която поемаме. Той е нашата безкрайност. Даде ни най-чистото усещане за подвига и най-страшното усещане за цената на предателството. За това бесилката му стана нашият кръст. Той увисна на нея не само за да спаси България, но и за да я събуди. Да й покаже Мечтата, Пътя и Свободата. Да ни покаже, че няма равен на себе си. Ето защо за народа той е нещо повече от Героя. Той е Апостолът.

                Историята ни е велика и паметта ни е нужна. Нужно е да знаем историята си и да я помним, за да не повтаряме грешките си. Трябва да помним и героите си, за да имаме примера, идеала, който да следваме. Постоянно търсим Левски, защото ни е нужен още един като него? Може би всеки един от нас трябва да го потърси в себе си. Всеки може да бъде героят, от когото има нужда.  Можем да постигнем много, когато сме едно цяло. Историята ни пази много спомени за силата на обединения български народ.

                Не забравяйте нито Шипка, нито Батак и как достойно ние, българите, сме отвоювали свободата, която днес приемаме за даденост. Важно е да уважаваш родината си, да тачиш ценностите й, да си твърдо решен да останеш и да се опиташ да направиш нещо. Ако това значи да си консервативен и изостанал, то, да, аз на висок глас казвам, че съм консервативна и изостанала. Вярвам. Вярвам в българския дух. Вярвам в страната си и знам, че от нас зависи какъв живот живеем. Не търся герои, помня ги и съм горда. Горда съм, че съм българка!

19 февруари…Майка България застава на колене пред най-скъпия си син, задавена от сълзи и от гордост…

Стела Копринкова
ученичка от XI А клас, СОУ „Васил Левски“

СОУ „Васил Левски“ – Карлово ви кани на

Празничен концерт

посветен на Международния ден на детето – 1 юни

от 18:00 часа на площад „20 юли“ гр. Карлово

Очакваме ви!

На 26.04.2016г. в Хасково, Велико Търново и Благоевград се проведоха Регионалните панаири на учебните компании на Джуниър Ачийвмънт – част от квалификацията за Националното състезание „Най-добра учебна компания“ 2016 г.
Целта на панаирите е да се даде възможност на учебните компании в конкурентна среда да демонстрират своите умения по продажби и маркетинг, като същевременно съумеят добре да защитят идеята си пред жури.
СОУ „Васил Левски“, Карлово бе представено на Регионалния панаир в гр. Хасково от УК „Пандора“ (Ива Тонкова, Гергана Иванова, Даяна Михайлова, Мария Джангазова, Атанас Куртев и Петър Белев) и УК „Надежда“ (Яна Чилингирова и Панайота Вангелова).
Учениците от „Пандора“ демонстрираха пред жури и публика своята бизнес идея – да съхранят някой от древните текстилни занаяти, като ги превърнат в авангарден стил, който се продава.
С атрактивния си щанд, красотата на ръчно изработените продукти, с интересната идея и умението им да я защитят пред журито на български и английски език, с оригиналната си презентация на сцена учениците от „Пандора“ се класираха за участие в Националното състезание „Най-добра учебна компания на България“.
Екипът на компанията е изграден от амбицирани и креативно мислещи млади хора,  движени от мотивацията да доказват непрекъснато своята надеждност, нестандартния си творчески подход, стремежа си за израстване и умението за изграждане и поддържане на дълготрайни партньорства.
Основната дейност на фирмата е свързана с вековни български занаяти/ тъкане, плъстене/ и приложни традиции, които по най-непредсказуем начин присъстват  и в дворците на  най-елитната европейска аристокрация като принц Чарлз, Кралица Беатрикс, музей Албърт, Мик Джагър и много други.
Момичетата от УК „Надежда“ впечатлиха журито с интересната си идея за модерна форма на туристически услуги в Карлово и бяха номинирани за „Най-предприемчив екип“.

   На 24.04.2016 г. ученици на СОУ „Васил Левски“ гр. Карлово проведоха урок по родолюбие, посветен на 140-годишнината от Априлското въстание.

   Гост на учениците беше проф. Иван Стоянов – преподавател по история на Българското възраждане във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Проф. Стоянов е Доктор на историческите науки, Председател на Фондация „Васил Левски“, автор на 150 научни публикации, от които 13 монографии. През 1998 г. Американският библиографски институт го включва в своето издание „Пет хиляди световни личности“.

   Пред любознателните ученици проф. Стоянов говори увлекателно за непубликувани факти, свързани с Априлското въстание. Героизмът на много личности е достоен за възхищение, отдадеността за народната кауза, преклонението пред всеотдайността в името на Свободата – всичко това откриха учениците в разказа на проф. Иван Стоянов, който предизвика техните интересни и провокативни въпроси.

   Срещата беше вълнуваща и показа, че възпитаниците на СОУ „Васил Левски“ гр. Карлово са истински родолюбци и носители на заветите на Апостола на българската свобода Васил Левски. И заслужено прозвучаха думите на проф. Стоянов: „Това е най-българското училище в най-българския град. И не го казвам, защото сега съм тук, а защото съм се уверил в това.“

   Проф. Стоянов дари на училищната библиотека четири от най-новите си монографии, а от страна на учениците беше изненадан с факсимиле от непозната за него снимка на Левски в Епархийското училище в Пловдив и книгата „Откровения“, съдържаща ученически творби, посветени на Апостола.

Урокът по родолюбие беше начало на бъдещо сътрудничество и нови срещи с проф. Стоянов – искрен приятел на училището.

Още снимки и видео от вълнуващата среща – тук

СОУ „Васил Левски“ участва в шестото национално състезание по правопис на английски език
Spelling Bee 2016

На 02.03.2016 г. /сряда/ в СОУ „Васил Левски“ – гр. Карлово от 13 ч. в кабинет 2, ет. 1, ще се проведе училищния кръг от Шестото национално състезание по правопис на английски език Spelling Bee.
От 27.02 до 2 март 2016 г над 6500 ученици от над 270 училища в цялата страна ще се включат в надпреварата след усилена няколкомесечна подготовка. Класиралите се на първо и второ място ще представят училищата си на регионалните състезания, които ще се проведат в 10 града в страната. Най-добрите 30 ученици ще участват в националния финал в хотел „Хилтън” в София, където ще се определи Spelling Bee шампионът на България.

На 9 февруари 2016 г. за 13^-та поредна година светът ще отбележи международния Ден за безопасен Интернет. Идеята, всяка година, на втория вторник на втория месец, да се привлича отново вниманието към по-безопасното и отговорно ползване на Интернет и мобилни устройства от децата и младите хора, е на Европейската комисия и стартира през 2004 г.

Денят за безопасен интернет през 2015 г. беше отбелязан от 110 държави от всички континенти. В държавите членки на Европейския съюз, съпътстващите събития и кампании, се организират и координират от националните центрове за безопасен интернет – членове на европейската мрежа от центрове Insafe.

Темата за Деня за безопасен Интернет през 2016 г. е „Дай своя принос за по-добър Интернет“ (Play your part for a better internet).

СОУ „Васил Левски“- гр.Карлово за поредна година се включи в отбелязването на този ден. Снимки може да видите тук

Във връзка с провеждането на Национална седмица на четенето  от 7 до 12 декември 2015г. и предстоящите коледни и новогодишни празници училищната библиотека при СОУ “Васил Левски” – гр. Карлово организира дарителска кампания за обогатяване на фонда си с книги, подходящи за деца в училищна възраст. Книгите да бъдат издадени след 2005 г. и да са в отлично или много добро състояние.

Позволете и на други да прочетат това, което Вие сте прочели и харесали.  Нека интересната история и завладяващите герои да достигнат до още сърца благодарение на Вашата доброта.

На 18 ноември 2015 г. в Представителството на ЕК за България, София се проведе кръгла маса с представители на Министерство на образованието и науката, Министерство на външните работи, Дипломатически институт към министъра на външните работи, както и на училища и НПО. Единадесет български училища, сред които СОУ „Васил Левски”, гр. Карлово, бяха отличени с приз „Глобално училище“ и получиха награди по време на официална церемония.
Инициативата беше организирана от Дипломатическият институт, в партньорство с групата по глобално образование към Българска платформа за международно развитие и имаше за цел да отличи добри практики при въвеждането на глобално образование, като насърчи участието на учители и ученици в дейности, подкрепящи изпълнението на Целите за устойчиво развитие (ЦУР). Тези 17 цели бяха приети на сесия на Общото Събрание на ООН на 25.09.2015 г. и ще послужат като план за действие на международната общност и на националните правителства през следващите 15 години. България се ангажира както в изпълнение на целите, така и в популяризиране на техните принципи, чрез въвеждане на образование за устойчиво развитие в училищата.
С конкурса „Глобално училище“ организаторите се стремят да дадат началото на регулярни награди, които да отличават иновативни и ефективни образователни практики в училищата. СОУ „Васил Левски”, гр. Карлово заслужи престижното отличие, след като впечатли оценяващата комисия с предишния си опит във въвеждането на глобалното образование в учебния процес и защити идеите си за инициативи за популяризиране на Целите за устойчиво развитие.
По време на церемонията всяко наградено училище представи концепцията си. Можете да се запознаете с част от концепцията на нашето училище ТУК. Подробна информация за успехите ни в тази и други области можете да намерите в рубриката „Изяви” в нашия сайт.

Уважаеми ученици, учители и родители,
всички заедно събрахме и дарихме на Валери сумата 1636,24 лв. (тук може да видите вносните бележки),

Благодарим на всички, които се включиха в тази дарителска акция!
Пожелаваме здраве и късмет на Валери и неговото семейство!