Апостола днес – това сме ние! Един народ. Една нация. Ние помним историята и героите си. Ние сме тези – с лъвските сърца, безстрашните, искащите и можещите. Времето за нас не е пречка, ние следваме заветите на Левски – „Ако е за Българско, то времето е в нас  и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.” Защото искаме една чиста и свята република! Защото сме българи!

Елена Генчева
ученичка от XI „а” клас

Възпоменателно отбелязване

145 години от гибелта на Васил Левски

12.02.2018 г. (понеделник)

13:15 часа, СУ “Васил Левски“

“Откровения II” – Представяне на сборник с лични творби на ученици

17:30 часа – Детски отдел на общинска Библиотека „Д-р Иван Богоров“

Изложба – „Моето творчество, вдъхновено от личността на Апостола“

 13.02.2018 г. (вторник)

11:00 часа, Зала „Васил Караиванов“

„Той крачи още по земята…“ – Урок по родолюбие

14:00 часа, Национален музей „Васил Левски“

„Левски значи свобода“ – Историческа дискусия

  14.02.2018 г. (сряда)

17:30 часа, Зала „Васил Караиванов“

„Апостоле…“ – Литературна вечер с участието на писателя Желяз Кондев

 16.02.2018 г. (петък)

18:00 часа, Народно читалище „Васил Левски – 1861г.“

„И сърните пият вода от стъпките му…“ – Възпоменателен спектакъл

Честит празник, съвременни български будители! И нека е светло делото ви, и нека се помни!

Учителят

Учителят е буквичката първа,
изписана накриво в тесен ред.
Но ето: дума става,… мисъл…Тръгва
да търси истини – по-смело и напред…

Учителят е точица едничка –
началото на хиляди лъчи.
Звездата – не далечнa, не самичка,
а грейналата в детските очи…

Учителят е четка и боички.
Дарява с цвят не листи, а съдби.
В картини вижда имената – всички,
но в най-прекрасни, чисти и добри…

Учителят е нотичка игрива,
протегнала към другите ръка.
Тъй ражда се мелодия красива
и звънва чак до светлата дъга…

Учителят е географска карта,
разглеждана с любов и интерес,
надскочила и норми, и стандарти,
за да го има “утре” още днес…

Учителят…Той горд е. И изстрадал.
С ум, сила, вяра и сърце дарен.
И не защото е учител станал.
Защото за учител е роден…!

Розалина Паскалева

Днес е професионалния празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика.

От 2007 година 4-ти октомври се чества като Ден на информационното общество в България.

4 октомври е рождената дата на Джон Атанасов, чийто принос в развитието на компютърната техника е световно признат. Той е роден през 1903 г. в Хамилтън, щата Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант от с. Бояджик, Ямболско. Майка му Айва Луцена Пърди е учителка по математика. Джон Атанасов се дипломира като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. в университета Гейнсвил, Флорида, а през 1926 г. защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова. В периода 1939-1941 г. Джон Атанасов и Клифърд Бери в Щатският колеж на Айова работят по направата и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен първият компютър, който никога не е патентован.

От няколко години българската научно-техническа общност провежда най-значимите си събития около рождения ден на Джон Атанасов и обявяването на 4 октомври за Ден на информационното общество и професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика ще бъде стимул за тяхната работа и признание за постиженията им.

Тържественото откриване на учебната година ще бъде на 15.09.2017г. (петък) от:
9.00 часа за начален курс
10.00 часа за среден и горен курс, както и за учениците от

IVа клас с класен ръководител Д. Маринова и

IVв клас с класен ръководител А. Враджева

Всички ученици от горен курс да бъдат с ученическа униформа.

Важно съобщение за всички пътуващи ученици!

На 15.09.2017 г.  тръгване на автобусите от населени места:

• с. Войнягово – 8:30 ч.
• с. Каравелово – 8:15 ч.
• с. Васил Левски – 8:30 ч.
• гр. Баня – 8:30 ч.
• обратен курс – 12:00 ч.
• кв. Сушица – по установената транспортна схема

Навършват се 180 години от рождението на Апостола. Да се пише за него е и лесно, и трудно. Лесно, защото духът му живее във всеки един от нас. И трудно, защото за него са изписани планини от хартия и реки от мастило -от гибелта му през 1873 г. та чак до наши дни.

„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“