Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение. Това са онези хора на духа, словото и действието, които през вековете са запазили духовните ценности на нацията и нейния морал.
Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и много други са българските народни будители.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 година обаче празникът е забранен.
Честването му се възобновява със Закон през 28 октомври 1992 година. Тогава той е обявен официално за Ден на народните будители.

„Тайната на вечната младост е да се учи всеки ден нещо ново.“
Солон

Тържественото откриване на учебната година ще бъде на 15.09.2016г. от:
9.00 часа за начален курс
10.00 часа за среден и горен курс

Всички ученици от горен курс да бъдат с ученическа униформа.

             Изваждам старите книги и разгръщам вече пожълтелите им страници. Образът на Апостола е голямо изкушение за много наши творци. На Васил Левски са посветени стотици страници в българската художествена литература. В редове  е запечатан един живот, един човек, едно велико дело. Още живее в мен, в теб, в сърцето на всеки един българин. От няколко снимки, достигнали до нас, ни гледа един млад, весел и хубав човек. Любопитно е как фотографията не е могла да улови онзи нечут характер, за който говорят съвременниците му. Смайваща е човещината на действията му, която го извисява над обикновените, ежедневни и дребнави страсти. Морален във висша степен, той докосва безсмъртието и кара България да му се прекланя и да го обича безрезервно. И завинаги.

                Днес сме свободни. Толкова свободни, че ни дай само да се оплакваме…Обвиняваме онези горе за това, че младите напускат страната ни, че са малки пенсиите, за това че ги возят в скъпи коли и имат много имоти. Знаете ли, ние си ги избрахме. Дори когато говорим за политика, ние не намираме иновационни модели за това как да повлияем благоприятно на собственото си положение, а гледаме как да обвиним останалите и да превърнем дори невинните в изкупителни жертви – всички останали, но не и себе си. Ами като ни ни харесва нещо или имаме по-добро решение на даден проблем, нека се постараем да поемем отговорността за собственото си развитие, а след това и последствията от своите решения, както позитивни, така и негативни. Всеки ден ти, да, точно ти, гледайки новините, седиш и сочиш с пръст този, онзи, но стоиш безучастен. Да видиш дадена несправедливост и да не направиш нещо, те прави съучастник в нея. Да, този дето го сочиш е виновен, а ти не си ли?

                Търсим Левски. Чакаме да се появи още един като него, но никога не се замисляме, че всеки един от нас може да последва примера му. Да се изправи гордо и да изкаже своето недоволство и мнение. Старите се надяват на младите, те – на следващите и така се въртим като омагьосани. Или стоим в очакване нещо за се промени, или напускаме страната, защото си казваме, че положението никога няма да се оправи. А животът му е низ от примери, които извисяват нацията. Пословични са неговата храброст и скромност. В името на общото дело е бил едновременно и добър, и жесток, невидим и бляскав, толкова справедлив, колкото и строг. Всички, които са служили на идеята му, са го обожавали. Всички – и селяните прости, и Раковски, и Ботев. Потопен в огъня на борбата, никога не е смесвал делото със себе си. Никога не е търсел славата, шума, евтините радости, онова красиво, но непотребно себедоказване, което обижда народното, на което се беше обрекъл. И страшните, но верни думи, познати на всеки българин: „Ако загубя, губя само мене си…“. Може би те най-точно разкриват не само революционния му морал, но и съдбата му. Издигат го до такава висота, за да стърчи сам в нашата история. Сам като единствен. Кой друг би могъл простичко да каже: „Аз съм Левски“? Без сянка на смут или надценяване. Сигурна съм, че никой. Така той остава недосегаем и неповторим. Безподобен.

                Спомням си своето детство. Виждам себе си. Съвсем мъничка стоя пред класа и рецитирам „Аз съм българче“. Сърцето ми бие бързо и съм горда. Горда съм, че съм българка. С това прекрасно стихотворение започваше читанката ми за първи клас. И днес, 11 години по-късно, когато препрочитам тези стихове, ме обливат противоречиви чувства  – на гордост и почит пред моята родина, но едновременно с  това ме връхлитат и чувства на срам и гняв от заобикалящата ни действителност. България е част от мен и аз съм част от нея. ”Да си българин, това е не само гордост, а дълг и патриотизъм“, така Вазов в поемата „Немили- недраги“ още навремето е определил какво значи да си българин. Ти можеш ли да се наречеш българин? Всеки казва, че е родолюбец. Твърди, че би дал какво ли не за страната си. Но дали наистина е така? Какво в днешно време означава да си родолюбец? Да развяваш гордо българското знаме, да пристъпваш уверено на митинг в памет на загиналите за България, да отидеш на Шипка, усещайки непреклонността на непримиримите българи, удържали върха… но само по празници – нали? А през останалото време  да се възхищаваш на измислените и изкуствено наложени идоли? А когато не си респектиран от страната си, ти не учиш и своите деца на патриотизъм. Не можеш да обичаш нещо, което не уважаваш и не можеш да възпиташ родолюбие у децата си, когато у теб самия ги няма тези чувства на възхищение и преклонение пред героичната ни история. Неговото име отдавна се е превърнало в символ на българското – във всяка педя земя, по която стъпваме, във всяка глътка въздух, която поемаме. Той е нашата безкрайност. Даде ни най-чистото усещане за подвига и най-страшното усещане за цената на предателството. За това бесилката му стана нашият кръст. Той увисна на нея не само за да спаси България, но и за да я събуди. Да й покаже Мечтата, Пътя и Свободата. Да ни покаже, че няма равен на себе си. Ето защо за народа той е нещо повече от Героя. Той е Апостолът.

                Историята ни е велика и паметта ни е нужна. Нужно е да знаем историята си и да я помним, за да не повтаряме грешките си. Трябва да помним и героите си, за да имаме примера, идеала, който да следваме. Постоянно търсим Левски, защото ни е нужен още един като него? Може би всеки един от нас трябва да го потърси в себе си. Всеки може да бъде героят, от когото има нужда.  Можем да постигнем много, когато сме едно цяло. Историята ни пази много спомени за силата на обединения български народ.

                Не забравяйте нито Шипка, нито Батак и как достойно ние, българите, сме отвоювали свободата, която днес приемаме за даденост. Важно е да уважаваш родината си, да тачиш ценностите й, да си твърдо решен да останеш и да се опиташ да направиш нещо. Ако това значи да си консервативен и изостанал, то, да, аз на висок глас казвам, че съм консервативна и изостанала. Вярвам. Вярвам в българския дух. Вярвам в страната си и знам, че от нас зависи какъв живот живеем. Не търся герои, помня ги и съм горда. Горда съм, че съм българка!

19 февруари…Майка България застава на колене пред най-скъпия си син, задавена от сълзи и от гордост…

Стела Копринкова
ученичка от XI А клас, СОУ „Васил Левски“

Педагогическата колегия при СОУ „Васил Левски” – гр. Карлово

ви кани на тържественото връчване на дипломите за средно образование на

ВИПУСК 2016

на 20.06.2016г. от 17,30 часа

в зала “Васил Караиванов“

Очакваме ви!

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Стоян Михайловски

Честито завършване, скъпи дванадесетокласници!
Днес се сбогувахте с училище, но уроците не свършват с последния звънец!
Успешен старт в живота!

снимката е линк към галерия

   Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва по решение на ЮНЕСКО от ноември 1995 г. в над 100 страни по света. Датата 23 април е емблематична, защото на нея са се родили и починали много писатели, сред които: Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес, Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дюрон, Халдоур Килян Лакснес, Мануел Мехия Вайехо, Владимир Набоков и Хосе Пла.

Международният ден на книгата се чества за първи път през 1996 г. като признание за ключовата роля на четенето, книгите и писателите. Целта на ЮНЕСКО е да насочи вниманието на хората към ползите и удоволствието от четенето на книги и да акцентира върху необходимостта от закони за защита на интелектуалната собственост.

   Отбелязването на Деня на книгата започва от Каталуния, където средновековната традиция повелявала на 23.04 (денят на Св. Георги) мъжете да подаряват роза на любимите си, а те в замяна да им подаряват книга. На този ден испанците отдават почит и на писателя Мигел де Сервантес, който е починал на тази дата.

   Във всички страни, които отбелязват Деня на книгата и авторското право се провеждат различни инициативи, които да насочат вниманието на хората и особено на децата и младите към ползите от четенето. На 23 април светът ще се изпълни с литературни четения на книги и пиеси, литературни състезания и дискусии, с цел подобряване на разбирането на законите за защита на авторките права и интелектуална собственост.

   Целта е не само да се обърне внимание на нуждата и удоволствието от четенето на книги, но и да се акцентира върху ползата от спазването на авторските права, благодарение, на които се защитава и стимулира индивидуалната креативност и културното разнообразие.

   Книгите са едни от най-верните приятели на хората. Четенето им е не само приятно занимание в свободните часове, но и предпоставка за успех. Четенето на книги подпомага мисленето, дава основа за формиране на мнение, прави ни способни да го изразим. Книгите са идеалната храна за човешкия мозък, която спомага неговото развитие. Колкото повече четем, толкова повече ИСКАМЕ да четем.

Четете и бъдете креативни! Училищната библиотека Ви очаква!

 Съгласно Заповед № РД09-1221/28.08.2015 г. на Министъра на образованието и науката за график на учебното време за 2015/2016 година се определя

пролетна ваканция както следва:

      – от 02.04.2016 г. до 10.04.2016 г. включително за учениците от I до XI клас;

      – от 02.04.2016 г. до 04.04.2016 г. включително за учениците от XII клас.

      Желаем на всички наши ученици приятна ваканция!