Уважаеми родители,
в Средно училище „Васил Левски“ – гр. Карлово ще се проведат родителски срещи с родителите на учениците от I, V и VIII клас, както следва:
I клас на 10.09.2024 год. от 17.30 часа
V и VIII клас на 11.09.2024 год . от 17.30 часа.
Уважаеми родители,
в Средно училище „Васил Левски“ – гр. Карлово ще се проведат родителски срещи с родителите на учениците от I, V и VIII клас, както следва:
I клас на 10.09.2024 год. от 17.30 часа
V и VIII клас на 11.09.2024 год . от 17.30 часа.
Равносметката след проведените кандидат-студентски изпити е:
Медицински университет – Пловдив седем бъдещи лекари
Медицински университет – Плевен един бъдещ фармацевт
Медицински колеж – Пловдив трима бъдещи рехабилитатори
Успешен да е пътят ви, скъпи младежи!
Ръководството за онлайн кандидатстване след VII клас може да отворите от тук.
СУ „Васил Левски“ за поредна година е сред най-добрите училища по среден успех от ДЗИ по БЕЛ:
Благодарим Ви, скъпи ученици! Гордеем се с Вас!
Резултати в област Пловдив
Източник: Уча в Пловдив
Източник: Марица
Резултати в страната
Източник: Дидева
Снимката е линк към видеото
Царица Роза 2023 г. Антония Лалова ни гостува днес. В предаването „Карловски сказания“ с нея припомняме кой е бил Ганьо Маджареца. Антония е от 11 А клас при СУ „Васил Левски“ Карлово Захарий Стоянов в “Записки по българските въстания” пише “За щастие карловското знаме се намираше при нас, но без дръжка. Намерихме набързо едно неокастрено дърво, на което Георги Икономов го привърза на две-на три, понеже нямаше гвоздеи да го заковем. Икономов държеше вече байряка посред двора и ние, с голи саби в ръката, скоро се намерихме при него.”
Това знаме апостолите Волов и Бенковски виждат при гостуването си през 1876г. в Карлово, в дома на Ганьо Маджареца. Ганьо Николов Маджареца се е славел като най-дисциплиниранияткуриер на вътрешната революционна организация в Тракия. В писмо до Любен Каравелов, Левски го нарича “тракийската поща”. Неговата къща е мястото, където Апостола многократно е намирал подслон. Заедно слагат началото на Карловския революционен комитет.
Маджареца е търговец на гайтани и непрекъснато е в движение. По този начин може да носи и предава писма, съобщения, вестници, оръжие и други. Левски е разчитал главно на него когато трябвало да изпраща писма до комитетите в областта. Знамето е ушито от дъщеря му, Мария. Левски лично избира модела модела и поръчва да бъде изработено за Карловския революционен комитет.
Идвайки преди Априлското въстание 1876 г. в Карлово, Георги Бенковски, Панайот Волов и Стефан Стамболов, нощуват в къщата на Ганьо Маджареца. Там те виждат и много харесват знамето на Карловския революционен комитет, затова дават заръка на дъщерята на Мария, да изработи същото за Четвърти революционен окръг. В навечерието на Великден знамето с извезани “Свобода или смърт“, е готово. На 4.04.1876 г. Ганьо Маджареца и Панайот Волов го носят в Панагюрище. По неговия еталон, Бенковски заръча на учителката Райна Попгеоргиева да ушие главното знаме на 4-ти революционен окръг.
Източник: ПБ Новинар
Снимката е линк към видеото
С учениците от 11 А клас от СУ „Васил Левски“ Карлово Стеляна Димитрова и Никол Богданова днес в подкаста „Карловски сказания“ днес говорим за видния карловец Лазар Пулиев.
Лазар Н. Пулиев е роден през 1858 г.в Карлово. Останал сирак на тригодишна възраст. Когато става на 7 години роднините му го изпращат при чичо му в Галац, Румъния. Лазар завършва основно румънско училище. Продължава образованието си в Българското училище в Галац, където изучава западни езици, история, география и др.
Докато учи Лазар е обграден от българските хъшове в Румъния. След началото на Руско-турската война Лазар и брат му се включват в Трета дружина на българското опълчение. Двамата взимат участие в боевете при Стара Загора, където брат му загива.
Въпреки голямата загуба Лазар продължава да се бие за Родината. След края на войната е награден с Руски сребърен и бронзов медал,каквито са получили всички опълченци.
Източник: ПБ Новинар
Снимката е линк към видеото
В подкаста „Карловски сказания“ учениците от 11 А клас при СУ „Васил Левски“ Карлово Вяра Дзин и Стоян Каламов ни разказват за Пайсий Каравелов.
Паисий Каравелов е български свещеник и общественик. Роден е на 20 Април 1891 г. в гр. Карлово и е кръстен със светското име Обрейко Антонов Каравелов. След 2-годишно обучение в Черепишкия манастир получава духовното си име Паисий. Той има трима братя и е най – големият.
Паисий взима участие в Балканската и Междусъюзническата война, както и в Първата световна война, където граната го ранява и той загубва дясното си око. Награден е с орден за храброст, медали и отличия. След войната намира пътя към религията и става свещеник в Сопотската църква «Св. Св. Петър и Павел», където служи до края на живота си.
След като се премества в гр. Сопот, Паисий бива многократно избран за общински съветник. Той председателства сдружението на военните инвалиди в Карловска околия и няколко години е бил член на Върховния съвет на военноинвалидите в София. Едно от най важните му деяния е приносът за ВМЗ Сопот ,като упорито е защитавал идеята „Военната фабрика да бъде построена именно в Сопот.”
Източник: ПБ Новинар
Снимката е линк към видеото
За първата българска околосветска пътешественичка припомня ученичката от 11 А клас при СУ „Васил Левски“ Карлово Кристиана Лалева.
Анна е първата българска околосветска пътешественичка, родена е на 22 февруари 1895 г. в Карлово, в бедно многодетно семейство. Тя среща известни перипетии във връзка с образованието си, но те далеч не я спират да преследва мечтата си. Зарича се, че ще завърши дори спяща на улицата и четяща под фенера, и успява с кураж, всеотдайност и целеустременост. Година и половина учи медицина в София, прибира се да учителства в родния си град, за да издържа семейството си.
През 1922 г. печели чрез конкурс стипендия за Американския колеж в Цариград, където се обучава за медицинска сестра. Тя силно мечтае да стане лекар, но колежът бива закрит; завършва училище за милосърдни сестри и работи в болница край Босфора и благодарение на всеотдайната ѝ работа биват спасени няколко човешки живота, разказва ученичката. Работата ѝ я среща с болен англичанин – господин Тейкън, който се лекува във въпросната болница. Благодарение на навременната ѝ намеса при нощно дежурство Анка спасява живота му и той отново се изправя на крака.
След 5 години Тейкън издирва своята спасителка и я кани в Нова Зеландия да се грижи за болната му дъщеря. Така през март 1928 г. младата жена тръгва на път към другия край на света. Пътуването трае 3 месеца, през което време тя посещава Египет, Индия, Шри Ланка и Австралия. Това са малка част от местата, до които се е докоснала.
Обиколила е 41 страни, но душата и е пуснала коренче в България, в свидното Карлово и тя се връща с още по-силна обич към Родината, припомня Кристиана.
Източник: ПБ Новинар
Последният звънец удари за 76 зрелостници в най-голямото училище в региона. След церемонията по предаване на училищното знаме, директорът на СУ “Васил Левски” Карлово Мариана Манчева проиднес слово. Тя пожела на зрелостниците да следват мечтите си и да се борят за тях и да живеят според заветите на Апостола на свободата и техен патрон Васил Левски.
Източник: KarlovoPress
Снимката е линк към видеото
Представяме ученикът от 11 А клас при СУ „Васил Левски“ Карлово Михаел Генков.
Той вече гостува при нас в подкаста „Карловски сказания“. Днешното предаване е посветено на Лулчо Бодуров. Кой е видният карловец, ще ни разкаже Михаел.
Лулчо Бодуров ще представя със заглавието на собствената му книга „Човек на двадесети век“. Той е един невероятен и нестандартен човек, гражданин на света, но и голям българин. Като виден строителен инженер, творенията му могат да бъдат открити по цялото земно кълбо, разказва Михаел.
Името му се прочува, когато изобретява и патентова спирална стълба от предварително напрегнат бетон.
Лулчо Бодуров се ражда в Карлово през далечната 1910. Потомък на рода Каравелови по майчина линия. Завършва първия випуск на Карловския техникум, сега познат като ПГ „Евлоги и Христо Георгиеви“. На 20 години вече в казарма, той влиза в Географския институт, където поема отговорността за 24 войници, с които извършват топографска и картографска дейност. След това продължава образованието си като строителен инженер в Чехия и Германия. Трябва да се отбележи, че следването му в университета не минава леко поради военно-политическата обстановка по това време. Но това не спира младия Лулчо. Напротив, мотивира го. „Аз и на камък роза ще посадя“, казва той, а това говори за неговия изключително борбен и непримирим характер, припомня още ученикът.
Източник: ПБ Новинар