Снимката е линк към видеото

Царица Роза 2023 г. Антония Лалова ни гостува днес. В предаването „Карловски сказания“ с нея припомняме кой е бил Ганьо Маджареца. Антония е от 11 А клас при СУ „Васил Левски“ Карлово Захарий Стоянов в “Записки по българските въстания” пише “За щастие карловското знаме се намираше при нас, но без дръжка. Намерихме набързо едно неокастрено дърво, на което Георги Икономов го привърза на две-на три, понеже нямаше гвоздеи да го заковем. Икономов държеше вече байряка посред двора и ние, с голи саби в ръката, скоро се намерихме при него.”

Това знаме апостолите Волов и Бенковски виждат при гостуването си през 1876г. в Карлово, в дома на Ганьо Маджареца. Ганьо Николов Маджареца се е славел като най-дисциплиниранияткуриер на вътрешната революционна организация в Тракия. В писмо до Любен Каравелов, Левски го нарича “тракийската поща”. Неговата къща е мястото, където Апостола многократно е намирал подслон. Заедно слагат началото на Карловския революционен комитет.

Маджареца е търговец на гайтани и непрекъснато е в движение. По този начин може да носи и предава писма, съобщения, вестници, оръжие и други. Левски е разчитал главно на него когато трябвало да изпраща писма до комитетите в областта. Знамето е ушито от дъщеря му, Мария. Левски лично избира модела модела и поръчва да бъде изработено за Карловския революционен комитет.

Идвайки преди Априлското въстание 1876 г. в Карлово, Георги Бенковски, Панайот Волов и Стефан Стамболов, нощуват в къщата на Ганьо Маджареца. Там те виждат и много харесват знамето на Карловския революционен комитет, затова дават заръка на дъщерята на Мария, да изработи същото за Четвърти революционен окръг. В навечерието на Великден знамето с извезани “Свобода или смърт“, е готово. На 4.04.1876 г. Ганьо Маджареца и Панайот Волов го носят в Панагюрище. По неговия еталон, Бенковски заръча на учителката Райна Попгеоргиева да ушие главното знаме на 4-ти революционен окръг.

Източник: ПБ Новинар

Снимката е линк към видеото

Снимката е линк към видеото

В подкаста „Карловски сказания“ учениците от 11 А клас при СУ „Васил Левски“ Карлово Вяра Дзин и Стоян Каламов ни разказват за Пайсий Каравелов.

Паисий Каравелов е български свещеник и общественик. Роден е на 20 Април 1891 г. в гр. Карлово и е кръстен със светското име Обрейко Антонов Каравелов. След 2-годишно обучение в Черепишкия манастир получава духовното си име Паисий. Той има трима братя и е най – големият.

Паисий взима участие в Балканската и Междусъюзническата война, както и в Първата световна война, където граната го ранява и той загубва дясното си око. Награден е с орден за храброст, медали и отличия. След войната намира пътя към религията и става свещеник в Сопотската църква «Св. Св. Петър и Павел», където служи до края на живота си.

След като се премества в гр. Сопот, Паисий бива многократно избран за общински съветник. Той председателства сдружението на военните инвалиди в Карловска околия и няколко години е бил член на Върховния съвет на военноинвалидите в София. Едно от най важните му деяния е приносът за ВМЗ Сопот ,като упорито е защитавал идеята „Военната фабрика да бъде построена именно в Сопот.”

Източник: ПБ Новинар

Снимката е линк към видеото

За първата българска околосветска пътешественичка припомня ученичката от 11 А клас при СУ „Васил Левски“ Карлово Кристиана Лалева.

Анна е първата българска околосветска пътешественичка, родена е на 22 февруари 1895 г. в Карлово, в бедно многодетно семейство. Тя среща известни перипетии във връзка с образованието си, но те далеч не я спират да преследва мечтата си. Зарича се, че ще завърши дори спяща на улицата и четяща под фенера, и успява с кураж, всеотдайност и целеустременост. Година и половина учи медицина в София, прибира се да учителства в родния си град, за да издържа семейството си.

През 1922 г. печели чрез конкурс стипендия за Американския колеж в Цариград, където се обучава за медицинска сестра. Тя силно мечтае да стане лекар, но колежът бива закрит; завършва училище за милосърдни сестри и работи в болница край Босфора и благодарение на всеотдайната ѝ работа биват спасени няколко човешки живота, разказва ученичката. Работата ѝ я среща с болен англичанин – господин Тейкън, който се лекува във въпросната болница. Благодарение на навременната ѝ намеса при нощно дежурство Анка спасява живота му и той отново се изправя на крака.

След 5 години Тейкън издирва своята спасителка и я кани в Нова Зеландия да се грижи за болната му дъщеря. Така през март 1928 г. младата жена тръгва на път към другия край на света. Пътуването трае 3 месеца, през което време тя посещава Египет, Индия, Шри Ланка и Австралия. Това са малка част от местата, до които се е докоснала.

Обиколила е 41 страни, но душата и е пуснала коренче в България, в свидното Карлово и тя се връща с още по-силна обич към Родината, припомня Кристиана.

Източник: ПБ Новинар

Последният звънец удари за 76 зрелостници в най-голямото училище в региона. След церемонията по предаване на училищното знаме, директорът на СУ “Васил Левски” Карлово Мариана Манчева проиднес слово. Тя пожела на зрелостниците да следват мечтите си и да се борят за тях и да живеят според заветите на Апостола на свободата и техен патрон Васил Левски.

Източник: KarlovoPress

Снимката е линк към видеото

Представяме ученикът от 11 А клас при СУ „Васил Левски“ Карлово Михаел Генков.

Той вече гостува при нас в подкаста „Карловски сказания“. Днешното предаване е посветено на Лулчо Бодуров. Кой е видният карловец, ще ни разкаже Михаел.

Лулчо Бодуров ще представя със заглавието на собствената му книга „Човек на двадесети век“. Той е един невероятен и нестандартен човек, гражданин на света, но и голям българин. Като виден строителен инженер, творенията му могат да бъдат открити по цялото земно кълбо, разказва Михаел.

Името му се прочува, когато изобретява и патентова спирална стълба от предварително напрегнат бетон.

Лулчо Бодуров се ражда в Карлово през далечната 1910. Потомък на рода Каравелови по майчина линия. Завършва първия випуск на Карловския техникум, сега познат като ПГ „Евлоги и Христо Георгиеви“. На 20 години вече в казарма, той влиза в Географския институт, където поема отговорността за 24 войници, с които извършват топографска и картографска дейност. След това продължава образованието си като строителен инженер в Чехия и Германия. Трябва да се отбележи, че следването му в университета не минава леко поради военно-политическата обстановка по това време. Но това не спира младия Лулчо. Напротив, мотивира го. „Аз и на камък роза ще посадя“, казва той, а това говори за неговия изключително борбен и непримирим характер, припомня още ученикът.

Източник: ПБ Новинар

Виртуална разходка из град Карлово – филм на 3г клас СУ“Васил Левски“- Карлово, учители Галя Неделчева и Веселина Цанкова

Снимката е линк към видеото

Кой е бил Петър Кунчев, брат на Апостола на свободата? На този и други въпроси днес в предаването „Карловски сказания“ отговаря ученичката от 11 А клас при СУ „Васил Левски“ Надежда Бахлова. Тя споделя малко известни исторически факти за карловеца.

Разхождайки се преди доста време, се загледах в паметната плоча на Петър Кунчев, която се намира в началото на улица „Водопад“. След като попитах мои познати за нея, стигнах до заключението, че повечето не знаеха за нейното съществуване, както и не бяха много запознати със самата личност на Петър Кунчев освен очевидните неща. Въпреки абсолютната значимост на Апостола, е важно да не забравяме останалите рядко споменавани герои, каквито са и другите членове на Кунчевия род. Затова сметнах за нужно да разкажа за един от братята на Васил Левски, а именно Петър Кунчев, споделя Надежда.

Петър Кунчев води доста труден, но съдържателен живот. Още на 20 години се принуждава да напусне родния си град Карлово, защото отказва да плати военния данък „бедел“, плащан само от християнското българско мъжко население. По-късно, когато разбира за обесването на брат си, се заклева да отмъсти за него и да се посвети на борбата за свобода. През 1874 година, когато се завръща в Карлово, с моралната и материалната подкрепа на братовчед си Васил Караиванов, Петър минава Балкана, за да убие предателя на брат си, но бива разубеден. Следват няколко изключително трудни и бедни години за най-малкия брат. През 1876 година има сведения за неговото участие в четата на Ботев. Когато той умира и четата е разпусната, Петър Левски, както вече се нарича в чест на брат си, заедно с хаджи Костадин Димитров от Сливен тръгва към София. Там Петър е заловен, но успява да се измъкне.

Източник: ПБ Новинар

Снимката е линк