Снимката е линк към видеото

Кой е бил Петър Кунчев, брат на Апостола на свободата? На този и други въпроси днес в предаването „Карловски сказания“ отговаря ученичката от 11 А клас при СУ „Васил Левски“ Надежда Бахлова. Тя споделя малко известни исторически факти за карловеца.

Разхождайки се преди доста време, се загледах в паметната плоча на Петър Кунчев, която се намира в началото на улица „Водопад“. След като попитах мои познати за нея, стигнах до заключението, че повечето не знаеха за нейното съществуване, както и не бяха много запознати със самата личност на Петър Кунчев освен очевидните неща. Въпреки абсолютната значимост на Апостола, е важно да не забравяме останалите рядко споменавани герои, каквито са и другите членове на Кунчевия род. Затова сметнах за нужно да разкажа за един от братята на Васил Левски, а именно Петър Кунчев, споделя Надежда.

Петър Кунчев води доста труден, но съдържателен живот. Още на 20 години се принуждава да напусне родния си град Карлово, защото отказва да плати военния данък „бедел“, плащан само от християнското българско мъжко население. По-късно, когато разбира за обесването на брат си, се заклева да отмъсти за него и да се посвети на борбата за свобода. През 1874 година, когато се завръща в Карлово, с моралната и материалната подкрепа на братовчед си Васил Караиванов, Петър минава Балкана, за да убие предателя на брат си, но бива разубеден. Следват няколко изключително трудни и бедни години за най-малкия брат. През 1876 година има сведения за неговото участие в четата на Ботев. Когато той умира и четата е разпусната, Петър Левски, както вече се нарича в чест на брат си, заедно с хаджи Костадин Димитров от Сливен тръгва към София. Там Петър е заловен, но успява да се измъкне.

Източник: ПБ Новинар

Снимката е линк

Вяра Цзин и Стоян Каламов, поздравени от директора на СУ „Васил Левски“ – г-жа Мариана Манчева, гр. Карлово за участието си в Националната историческа конференция „Личности и събития, повлияли на човешката история“. Вяра и Стоян създадоха комикс, който е посветен на Владо Черноземски.

Снимката е линк към видеото

В днешния подкаст „Карловски сказания“ на моите въпроси отговарят ученичките от 11 А клас на СУ „Васил Левски“ Карлово Рая Матеева и Габриела Койчева.
Кой е бил Теофан Райнов?

Най-великият разузнавател в новата история на България. Теофан Райнов няма равносилен от световни или филмови герои. Няма как да разгледаме целия му образ, но ние сме подбрали няколко по-важни момента от живота му.

Той получава предложението от един от големите българи адвокат Манол Иванов да стане двоен агент на османското разузнаване, за да може да предава български дейци на Османската империя. Приема да стане член на т. н. Черен кабинет, който е бил много сериозен, съставен в отговор на Първата легия и точно защото османското разузнаване било много силно, българското станало още по-силно и дълго време било неуловимо.

Наличието на абсолютната социална пожертвователност, която се допълва от още два важни факта – наличието на изключително остър комбинативен ум и ранната загуба на единственото му дете и на съпругата му, които го оставят вдовец и без наследство.

Теофан Райнов е карловец, син на Райно Попович – големият български реформатор на българското образование през Възраждането, чиито ученици са и Раковски и Богориди, Петър Берон и Левски, включително и Вазов, който е ходил да чете от библиотеката му. Изключително високо образован, знаел е над 8 езика, някои от които древни.

Източник: ПБ Новинар

Снимката е линк към видео

Предаването на ПБ Новинар „Карловски сказания“ днес е посветено на карловката Райна Касабова. За смелата българка, за нейният живот и дела разговаряме с учениците от 11 А клас Стиляна Димитрова и Никол Богданова от СУ „Васил Левски“ Карлово.

Карловката Райна Касабова е родена в града на Апостола на 1 юли 1897 г. , като зад тази забележителна личност се крият дълбоки корени. Нейният баща, Васил Касабов, е участник в Шипченската епопея, където губи едната си ръка. Кръстник на нейната майка Мария пък е самият Васил Левски, а като малка тя разнася комитетски писма. Цялото семейство е изпълнено с порив за свобода, затова съвсем естествен щрих е и историята на брата на Райна – Роман, който като ученик в 4 клас заминава да се бие за свободата на Македония в четата на Яне Сандански.

Райна е водена от копнежа си да даде своя дан за Родината си. Макар че новината за военната мобилизацията преди Балканската война я сварва едва 15-годишна, тайно от родителите си тя се записва на самарянски курс. Заедно с още стотици герои, потегля на югоизток, към Мустафа паша /днешен Свиленград/ , където трябва да бъде разположена полева болница. Там тя е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела, милосърдна сестра. По- късно тя става първата жена, участвала в боен полет в света.

Източник: ПБ Новинар

Снимката е линк към видео

Днешният подкаст „Карловски сказания“ е посветен на видния учител и общественик Брайко Хаджигенов. За него разговаряме с ученичките от СУ „Васил Левски“ Карлово Рая Матеева и Габриела Койчева.

Момичетата от 11 А клас припомнят, че е роден през 1814 г. и е бъдещ просветител. Завършва ранното си образование в школата на Атанас Владос,а на двайсетте си години постъпва в училището на Райно Попович, където на старогръцки и новогръцки език се изучавали науки, каквито преподавали в Солун, Букурещ, Цариград. През 1836 е изпратен във взаимноучителната школа в Габрово, където да съответно да изследва взаимоспомагателната метода.

Впоследствие продължава учителската си дейност и в други населени места. През 1844 г. Карловското взаимно училище има сериозна нужда от учител, поради което карловци го склоняват да се върне в родния си град. Наред с работата си създава библиотека при училището.

Хаджигенов е носител на редица нововъведения, станали фактор за облагородяване на просветата. Едно от тях става факт, когато карловци научават новината за прилаганата взаимоспомагателна метода и скоро си построяват, през 1836 г., ново просторно училище.

Освен това се счита за основоположник на българската фолклористика, в чиито обхват се причисляват стари ръкописи, книги, народни песни, гатанки, пословици и поговорки, част от които да се отпечатат в списание ,,Любословие”. Наред с тях сред съкровищата му са антични монети и вещи от прастари времена. Всичко това той прави от „любородие“ както твърди в писмо до Неофит Рилски.

Благодарение на него Карловската училищна библиотека се превръща в първата обществена библиотека-средище на наскоро отпечатани книги у нас и в чужбина и списание „Любословие“.

Източник: ПБ Новинар

Снимката е линк към галерия

Днес е Денят на европейските автори. На 25 март 2024 г. инициативата се провежда едновременно в училища, библиотеки и книжарници в 40 страни. Всяка организация е регистрирала предварително своето събитие – среща с автор, преводач, издател, споделяне на любими произведения или друга дейност, насочена към насърчаване на четенето.

През тази година СУ „Васил Левски“ отново участва в Деня на европейските автори с интересна среща. През 2023 г. прокарахме мост между литературата и театъра с помощта на Зоя Станкова, автор на документална проза, но също читалищен и театрален деец. Срещата с д-р Ирина Балева днес показа, че творчеството може да бъде съвместено дори с една от най-сложните и отговорни професии – лекарската. Преди месец д-р Балева представи пред карловска публика втората си стихосбирка – „Равновесие“, а днес запозна ученици и учители с произведения, включени в книгата, разказа за вдъхновенията и трудностите по пътя си и отговори на въпроси за писането и практиката си. Деветокласниците, участници в срещата, представиха информация за български писатели и поети – от Възраждането до наши дни – които са упражнявали хуманното занятие на лекаря. Накрая отправиха пожелание към д-р Балева за дълъг и успешен творчески и професионален път и благодариха с думи и цветя за гостуването.

Снимката е линк към видео

В предаването на ПБ Новинар „Карловски сказания разговаряме с Преслава Маркова и Моника Медньова от 11 А клас в СУ „Васил Левски“. Днес темата е за Пешо Радоев. Кой е Пешо Радоев и защо заслужава да бъде помнен и за него да се говори?

Карловецът Пешо Радоев е бил учител по гимнастика и е един от пионерите на балетното изкуство у нас след 1908 г., които подпомагат балетните прояви в първите оперни спектакли. Артист с голяма вътрешна енергия и неистов стремеж към новото изкуство, човек с много широки интереси. Според Виолета Консулова(автор на книгата „История на българския балет) неговата широта в творческата реализация издава своеобразни качества на ренесансова личност, чието признание днес се отразява в сбъдването на най-съкровените му мечти. Делото на Пешо Радоев за българската култура може да бъде да бъде измерено с дейността на Жан-Жорж Новер – френски балетмайстор, който остава в историята като най-големия реформатор и теоретик на хореографското изкуство.

Пешо Иванов Радоев е роден в Карлово през 1876г.

Източник: ПБ Новинар

Снимката е линк към видео

В традиционния вече подкаст на предаването „Карловски сказания“ в ПБ Новинар гостуват Есил Акдере и Марио Манчев. Те са ученици от 11 А клас в СУ „Васил Левски“ Карлово. Припомняме, че преди месеци стартирахме това родолюбиво предаване с цел да си спомним и популяризираме значими карловски личности, оставили следа в българската история.

Днес темата е посветена на първата българска актриса Елена Снежина, чиито име носи и театралният състав в Карлово.

Елена Янкова Кирчева е актриса, родена на 14 март 1881 година в Карлово. От малка е запозната с театралното изкуство, тъй като вуйчо ѝ я е водил на театър всяка събота и неделя. През 1901 г. се запознава с бъдещия си съпруг Атанас Кирчев, завършил драматично изкуство в Петербургската императорска школа, след представление на трупата „Сълза и смях“. Той и дава нейния псевдоним Снежина, с който тя добива популярност. Остава в историята на българския театър като първата жена, дръзнала професионално да играе на сцена.

Източник: ПБ Новинар