135 години Гимназия

Почетен знак на Президента на Република България

По повод 135-годишнината и Деня на народните будители, за значим принос за образованието и възпитанието на десетки поколения ученици, както и за неизменната му роля на просветно средище, което укрепва българския дух.

Румен Радев
Президент на Република България



Концерт – спектакъл по повод 135 години от откриване на Карловската гимназия

Кулминацията на изявите посветени на 135 години от откриване на Карловската гимназия бе празничния концерт-спектакъл в НЧ „Васил Левски“. В него взеха участие ученици от всички възрастови групи.

По време на концерта бяха връчени две награди, които бяха учредени от Педагогическия съвет на учебното заведение. Ексил Акдере бе отличена за принос в образователната дейност, а Дани Илиева за издигане авторитета на училището в областта на изкуството. И двете бяха наградени с грамоти и „Енциклопедия на България“.

         Дани Илиева

Източник:Karlovopress


Конференция на СУ „Васил Левски“ по повод 135 години от откриване на Карловската гимназия

Бивши и настоящи преподаватели и ученици участваха в конференция под мотото „Духът на гимназията“. Над 16 души откликнаха на поканата на ръководството на училището, за да разкрият какво им носи гимназията и с какви чувства се обръщат по времето когато са били ученици. Конференцията се проведе в две части. В първата участваха учители и възпитаници завършили в по-далечно време, а във втората – по-скоро напуснали СУ „Васил Левски“.

Източник: Karlovopress


 

Радиана Божикова


Ивайло Йотинов

В духа на днешния празник, бих искал да споделя видео участието ми в Конференция по случай 135 години от създаването на моята родна гимназия СУ“Васил Левски“ в гр. Карлово. С колеги и партньори от Центъра по компетентност Clean & Circle упорито продължаваме да будим сърцата и умовете на студенти, ученици и учени за големи успехи в областта на чистите технологии!


Мария Петрова

  1. Разкажете за себе си. През коя година завършихте СУ „Васил Левски“ – Карлово и с какво се занимавате сега?

Здравейте, казвам се Мария Петрова и завърших СУ „Васил Левски“ през 2002 в паралелка със засилено изучаване нa биология и английски език. Да започна да уча в Гимназията беше най-логичното нещо за мен след седми клас. Имам любовта към биологията още от детските си години, когато мама ме оставяше често в кабинета по биология при нейна колежка в училището, където тя преподаваше. Впоследствие, в началното училище, този предмет наистина ме грабна. Желанието ми беше да продължа да се занимавам с биология, което ме подтикна да продължа обучението си в СУ „Васил Левски“. След като завърших средното си образование, продължих с бакалавърска степен „Молекулярна биология“ към Биологическия факултет на Софийския университет. Последва магистратура „Микробиология“. През 2009 реших че искам да продължа обучението си в чужбина и започнах докторантура към Католическия университет в Лювен, Белгия. Това е един от най-старите и престижни университети, но е малко познат в България. През това време страстта ми към микробиологията вече беше ме отвела към нещо типично българско, но някак си забравено, а именно – пробиотиците и ферментацията на храни. Пробиотиците са добри бактерии, които могат да подпомогнат нашето здраве по много различни начини. Не мисля че щях да се занимавам с пробиотици в Белгия, ако не беше българското в мен и желанието да разбера как пробиотиците, които се намират в нашата типична ферментирала храна, могат да подпомогнат човешкото здраве. А и, разбира се, първият изолиран от кисело мляко пробиотик си носи нашето име (Lactobacillus bulgaricus) и е откритие на българския учен Стамен Григоров. След 12 години в Белгия, отново пробиотиците ме отведоха до Нидерландия, където вече 3 години работя с Winclove Probiotics – фирма, занимаваща се с производство на различни пробиотици. Работя като старши научен сътрудник с фокус върху бизнес маркетинга, научните изследвания, но най-вече обучавам нашите партньори, лекари и потребители какво са пробиотици и какво представлява човешката микробиота. Едновременно с това имам собствена консултантска фирма и работя с различни организации.

  1. Кога и как избрахте настоящото си занятие?

Не знам дали аз си избрах сегашното занятие. Мисля, че по-скоро то ме избра или животът ми протече така, че ме отведе до Нидерландия. Аз винаги правя планове, но се оказва, че нещата не се случват, както ние искаме и както ги плануваме. Разбира се, всичко съм постигнала с много труд и много усилия. Нищо не идва лесно и е важно човек да може да се адаптира към променящата се ситуация. Сега се занимавам с професия, тясно свързана с биологията, изглежда ясно как съм стигнала дотук. Но истината е, че мечтата ми беше да уча фармация, да си остана в Карлово и да си имам собствена аптека, но съдба! Друго ми било писано. Не ме приеха в Медицинския университет, защото оценката ми от изпита по химия не беше достатъчно висока. Трябваше да променя мисленето си и желанието си за много кратко време. Въпросът тогава беше дали да пропусна година, или да вляза с оценката си от Националната олимпиада по биология в Биологическия факултет. Разбира се, избрах молекулярната биология. След време разбрах, че микробиологията е моята страст. Беше предметът с най-много практическа работа, която може да се види в сравнително кратък период от време – все пак бактериите се размножат на всеки 20 минути. Много по-късно разбрах, че микробиологията е много повече и включва и генетика, и молекулярна биология, и вирусология и че възможностите са необятни, стига човек да има желание да работи. По време на магистратурата си започнах работа като микробиолог към клиничната лаборатория по микробиология към болница ИСУЛ в София. Бързо разбрах, че шансовете за професионално развитие са доста ограничени. Това ме подтикна да започна докторантура в Белгия. И там някъде в Белгия реших, че искам да стана професор и да се занимавам с научна работа, да обучавам студенти, да пиша статии, да пътувам – всъщност всичко, което работата като професор предоставя. Ние хората си правим планове, но какво се случва в действителност, е съвсем различно. Да станеш професор в чужда държава не е лесна работа, за жена – да не говорим. Така че, след много неуспешни кандидатури, беше време да се замисля какво правя и дали наистина това е моят път. Мисля, че това е важно. Човек трябва да е постоянен и да опитва отново и отново, но също така трябва да знае кога е време за промяна и кога е време да спре, да се огледа и да прецени какви са следващите стъпки и какви възможности предоставя животът. Това направих през 2018, което ми позволи да създам собствена консултантска фирма и да работя с различни фирми, академични групи и неправителствени организации, занимаващи се с пробиотици и човешката микробиота. Една стара мечта може би беше сбъдната, защото фирмата и си е моя, не е аптека, но си е моето чудо. Консултантската дейност обаче не ми се струваше много сигурна и затова се опитах да си намеря и по-стабилна работа. Имах едно единствено изискване – да е фирма, занимаваща с пробиотици. Вече 3 години работя с Winclove Probiotics, с невероятни хора, които споделят страстта ми към пробиотици и желанието да подобрим здравето на хората. Може би още една сбъдната мечта, но по друг начин, защото в момента пак обучавам клиенти, които не разбират науката, и пътувам много. Затова казвам, че професията ме е избрала, аз винаги съм правила други планове. Но наученото през годините лесно се насочва към нещо ново и различно. Най-важният избор – да се занимавам с биологията – беше направен много отдавна. Само формата, под която това се осъществи, е различна.

  1. Кои бяха любимите Ви предмети в училище и свързана ли е работата Ви с тях?

Харесвала съм много предмети – български език и литература, химия и история. Разбира се, биологията винаги ми е била любим предмет, няма две мнения по въпроса. Толкова много харесвах този предмет, че всяка година ходех на олимпиадите по биология. Последната година беше най-вълнуващата, защото с една съученичка (всъщност най-добрата ми приятелка) стигнахме до национално ниво, което ми позволи да вляза в университет. Тази любов към биологичните науки си остана и до днес и изгради до голяма част живота ми.

  1. С какво чувство си спомняте за училищните години? Споделете любопитна, вдъхновяваща или трогателна случка.

За училищните години си спомням винаги с топлина и усмивка. Всеки път, като мина покрай Гимназията, се усмихвам на себе си и спомените изплуват на повърхността. За мен най-интересната история ще си остане фактът, че английският никак не ми вървеше през ученическите години. Едва минах подготвителен клас с изпита по английски в края на годината. Езиците са ми доста трудни като цяло, но го разбрах по-късно. Това, което ме тормозеше в училище, се оказа разковничето на живота ми. Английският стана такава голяма част от живота ми, че всъщност да отговоря на тези въпроси на български ми е малко трудно. Сега всяка дума ми хрумва инстинктивно на английски. След като завърших училище, ходих на уроци по английски в София, но пак не ми вървеше, беше ми трудно, не говорех много, а колко грешки правех, докато пиша, не е истина. Научих езика, като се преместих в живея в Белгия. Когато това е единственото средство за комуникация, непременно английският става част от живота ти. Разбира се, с много усилия. Много четях на английски, гледах филми на английски и разговарях с приятели.

  1. Отправете послание към настоящите възпитаници на СУ „Васил Левски“ – Карлово.

Дерзайте и никога не се предавайте. Учите в невероятно училище и имате необятни възможности за развитие. И дори някой предмет или някое начинание да не Ви върви, не се предавайте. Следвайте мечтите си, но не забравяйте, че животът предлага много повече възможности, които само чакат да ги грабнете с ръка. Успех на всички!


Биляна Стоилова

  1. Разкажете за себе си. През коя година завършихте СУ „Васил Левски“ – Карлово и с какво се занимавате сега?

Казвам се Биляна Стоилова и завърших СУ „Васил Левски“ през 2002 година, паралелка „Биология с английски език“. След като завърших училище, бях приета в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в бакалавърска специалност „Молекулярна биология“, а след това и в магистърска програма „Генетика“. Желанието ми да работя в посока подобрение на здравето на хората и страстта ми да пътувам и опознавам други култури ме отведоха в Берлин, Германия, където започнах докторантура по хематология (наука за кръвта) към Хумболтовия университет и Центъра за молекулярна медицина „Макс Делбрюк“. Скоро след като завърших докторантурата, кандидатствах за изследователски позиции в Обединеното Кралство. Беше ми предложена позиция в Университета в Оксфорд, свързана с провеждане на изследвания върху проби от пациенти, болни от левкемия (рак на кръвта). Миналата година реших да предприема нова стъпка в моята кариера и в момента работя като мениджър за клинични проучвания към Оксфордския университет.

  1. Кога и как избрахте настоящото си занятие?

Това беше дълъг път и трудно решение. Всички стъпки по пътя на моето обучение и кариера са били продиктувани от желанието ми да направя промяна за подобрение на здравето на хората, използвайки най-модерните технологии в науката и медицината.

  1. Кои бяха любимите Ви предмети в училище и свързана ли е работата Ви с тях?

Винаги съм обичала биологията и математиката и те са неизменна част от работата ми. През годините оценявам все повече и повече солидната общообразователна основа, която СУ „Васил Левски“ ми даде.

  1. С какво чувство си спомняте за училищните години? Споделете любопитна, вдъхновяваща или трогателна случка.

Винаги си спомням с много топло чувство за ученическите години. Това е времето, когато ние се изграждаме като личности и аз съм много благодарна на учителите ми и приятелите от училище, които са ме подкрепяли по моя път.

  1. Отправете послание към настоящите възпитаници на СУ „Васил Левски“ – Карлово.

Бъдете смели, не се страхуваите да мечтаете и да следвате мечтите си, даже и да не успеете от първия път. Ние учим толкова много от грешките си и това ни помага да се усъвършенстваме. Успех на всички Вас по Вашия уникален път в живота! И каквото и да изберете, това е правилното решение, ако Ви прави щастливи.


Жани Славкова

  1. Разкажете за себе си. През коя година завършихте СУ „Васил Левски“ – Карлово и с какво се занимавате сега?

Казвам се Жани Славкова. Горда бивша възпитаничка на СУ “Васил Левски” – Карлово, а понастоящем третокурсничка в ПУ “Паисий Хилендарски”. През 2020 година завърших средното си образование, като не съм спирала да давам криле на мечтите си и да гледам с оптимизъм на възможностите, въпреки че, както всички знаем, животът ни точно в този период се преобърна на 180 градуса. Влагам енергията, вълнението и размислите си в различни начинания, като през изминалата година бях изцяло фокусирана върху видео поредицата “21 Причини” – съвместния ни проект с Даниел Богдански.

  1. Кога и как избрахте настоящото си занятие?

Относно специалността в университета – любовта към четенето и писането винаги ме е подтиквала да разширя своя кръгозор. Затова направих избора да следвам английска филология и да преоткрия прелестите на този език. Ала тъй като съм и силно привързана към родното, съм устремена с избора си на магистратура да доразвия знанията си и за българския език, за да го обикна още повече.

Относно видео поредицата – както обичам да казвам, “всичко се случва с причина”. Благодарение на Гимназията, която ми се довери за озвучаването на един късометражен филм, посветен на Васил Левски, се запознах с творчеството и креативността на Дани Богдански през 2021 година. Бях убедена, че двамата можем да постигнем много, защото сме ентусиазирани мечтатели, които знаят какво искат, как да го направят, а и най-важното – как крайният резултат да бъде стойностен, за да оставиш трайна следа в съзнанието на всекиго. Обикнахме историите на всички “светулки”, които отразихме в поредицата, и вярваме, че тяхната светлина дълго ще ни дава сили да продължаваме да търсим и намираме причините около нас… Да откриваме смисъла и позитивизма, от които имаме нужда! Винаги съм казвала, че тук има почва за доброто и позитивното, че българското с нищо не може да се замени… Че ние имаме нужда от България, но и България има нужда от нас. И за да ви уверя, че казаното от нас е истина, споделям едно неочаквано, но за сметка на това ползотворно и мотивиращо запознанство – това с Иван и Андрей, които всички знаем от телевизионния екран. Преливането в каузите, зад които стоим, а и цялостната идея на платформата им “Bulgaria Wants You” даде възможност да се обединим и да си станем партньори. В резултат на това нашата видео поредица бе излъчвана в страници, подстраници и различни социални мрежи на “BWY”, като успяхме да докоснем още сърца.
Причините са безброй, важно е да уловим мига и да дадем смисъл на дните си.

  1. Кои бяха любимите Ви предмети в училище?

Български език и литература, английски език, история… Трудно е да се ограничиш само в няколко предмета, признавам. Винаги съм се опитвала да намеря взаимовръзките в процеса на обучение, защото едва когато съумееш да постигнеш това, започваш да гледаш на света по друг начин. Да стигаш сам до изводи и обяснения, да си по-любопитен, по-непримирим, способен не само да изискваш, но и да си сигурен, че самият ти можеш да отговориш на изискванията си.

  1. С какво чувство си спомняте за училищните години?Споделете любопитна, вдъхновяваща или трогателна случка.

Бих обобщила годините ми в Гимназията с една единствена дума: вълнение. Запознанството с нашите учители-будители, с новите съученици; емоциите покрай подготовката на всяко тържество… Гимназията приюти моето сърце и все още го пази. Толкова много спомени, толкова много споделеност. Най-личен ден завинаги ще си остане 25.10.2018 година, когато беше представянето на моята малка книжка, зад която стоеше пълната подкрепа на всички мои учители и съученици. Уютно му е на сърцето ми! Топлят го тези моменти…

  1. Отправете послание към настоящите възпитаници на СУ „Васил Левски“ – Карлово.

Колкото и да е трудно понякога, бъдете убедени, че винаги има смисъл, винаги! Мечтайте, вярвайте, успявайте… И не на последно място – не спирайте да търсите и намирате причините около вас! Те са в изобилие…

 


Надежда Стоянова

  1. Разкажете за себе си. През коя година завършихте СУ „Васил Левски“ и с какво се занимавате сега?

СУ „Васил Левски“ – Карлово завърших през 2002 година. След това завърших българска филология в Софийския университет, а от 2011 г. съм преподавател по българска литература в същия университет. Интересите ми са насочени към литературата между двете световни войни и литературата след 1944 г. През последните няколко години се занимавам и с литература за деца и юноши, като от 2020 г. водя и лекционен курс по дисциплината. Автор съм на две монографични изследвания, фокусирани върху междувоенната българска литература – „Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето“ (2015) и „Украси и гримаси. Мода и модерност в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век“ (2022), публикувала съм статии, студии и рецензии за нова и най-нова българска литература. Част съм от съставителските и редакционни екипи на редица научни сборници, ръководител съм на проекта „Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ (bglitertech.com), както и на проект за публикации на млади учени, чийто най-отявлен резултат е научното списание „Филологически форум“, което скоро ще започне деветата си година (https://philol-forum.uni-sofia.bg/).

  1. Кога и как избрахте настоящото си занятие?

Когато реших да се готвя за кандидатстудентски изпит по българска литература, сякаш се колебаех с какво точно искам да се занимавам. Никога обаче няма да забравя първия си кандидатстудентски урок – той беше върху „Майце си“ на Ботев – след този час нито за миг не съм се усъмнила, че филологията е моята съдба. Насочването ми към специалността „Българска филология“ се оказа едно от най-щастливите ми житейски решения.

  1. Кои бяха любимите Ви предмети в училище и свързана ли е работата Ви с тях?

В училище винаги съм харасвала литературата като предмет, но не само нея. Обучението в СУ „Васил Левски“ ми даде изключителния шанс да срещна забележителни специалисти и преподаватели, които превръщаха своите дисциплини в мои любими предмети. Никога няма да забравя часовете по математика при моя класен ръководител г-н Янев, нито часовете по музика при г-жа Шапкова, часовете по английски при г-жа Палчева, по немски при г-жа Гюрова, по география при г-жа Миткова… На всички тях, на учителите в СУ „Васил Левски“ съм признателна както за наученото, така и за начина, по който ми преподаваха. Неминуемо съм взела много от този опит и го използвам в сегашната си преподавателска работа.

  1. С какво чувство си спомняте за училищните години? Споделете любопитна, вдъхновяваща или трогателна случка.

С тъжна радост. Радост, защото още помня онзи неизговорен възторг на всички нас, отворили очи към безбрежността на живота. Но тази радост е тъжна, защото, уви, неумолимо е отминала. Като снимки са се запечатали в съзнанието и в сърцето ми най-силно определени моменти, за които няма да разказвам, но някои от тях ще изброя – това са разходките в планината с класния ни г-н Янев, изпращането, балът, училищните концерти (за които толкова се вълнувахме ние, нашите учители, директорката – г-ца Манчева) и онзи трепет в стомаха рано сутрин през септември, когато влизахме в сумрачния коридор на гимназията.

  1. Отправете послание към настоящите възпитаници на СУ „Васил Левски“ – Карлово.

В гимназията в Карлово се научих да работя дисциплинирано и това вероятно е един от най-големите уроци, който съм получила през годините и за който съм била особено благодарна. Затова и моето послание ще е в този дух – то не е патетично и неочаквано, но вярвам, че е истинно – честният труд се отблагодарява.

 


Борислава Петрова

  1. Разкажете за себе си. През коя година завършихте СУ „Васил Левски“ – Карлово и с какво се занимавате сега?

Казвам се Борислава Петрова, на 38 години съм, живея в града на Вазов. Завърших СУ „Васил Левски“ – гр. Карлово през 2002 г., след което продължих образованието си във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Завърших бакалавърска степен – специалност   „Етнология“, и две магистърски програми: „Медии и реклама“ и „Музеология“. През 2014 г. започнах работа като уредник в Къща музей „Иван Вазов“ – гр. Сопот, а от 2017 г. съм неин директор. През 2020 г. защитих докторат по етнология. Изследването, което направих, публикувах в книгата „Спомен за едно щастливо детство“. Научните ми интереси са свързани с детството, социализма, народната култура, семейството, образованието. Съосновател съм на Национална академична мрежа за изследване на детето, децата, детството.

  1. Кога и как избрахте настоящото си занятие?

В училище бях в паралелка с усилено изучаване на биология и химия. През последната година, точно преди  да завършим, окончателно реших, че не трябва да продължавам следването си с биология. Любовта ми към историята и литературата надделяха. Благодарение на усилията и професионализма на моите учители изключително бързо се подготвих за кандидатстудентски изпити и ме приеха. В университета разбрах, че съм направила правилния избор и продължих да се развивам в тази посока. Приех за своя мисия, кауза и призвание опазването и съхранението на българската култура и народна памет. Професията ми е много зареждаща и интересна. Избрах я, защото е динамична,  постоянно те предизвиква да мислиш и да търсиш.

  1. Кои бяха любимите Ви предмети в училище и свързана ли е работата Ви с тях?

Най-интересни ми бяха часовете по история, психология, литература и химия. Свързах професионалния си път с историята, а обичта ми към четенето и знанията ми по литература ми помагат ежедневно. СУ „Васил Левски“ – Карлово положи основите в изграждането на една постоянна жажда за знания у мен, която не стихва и до днес. В училище се научих да бъда организирана и упорита – качества, които ми помогнаха по време на следването и продължават да ми помагат в многото професионални ангажименти, които имам.

  1. С какво чувство си спомняте за училищните години? Споделете любопитна, вдъхновяваща или трогателна случка.

Спомням си училищните години с приятно чувство и пазя прекрасни спомени, оставили трайна следа в мен. Приятелствата, които изградих и уроците за живота, които научих, правят мястото изключително специално за мен. През тази година със съучениците ми се събрахме по повод 20 години от завършването ни на Гимназията.  С удоволствие си припомнихме преживените моменти и щурите неща, които вършехме. С радост установих, че всички се борим успешно с живота – с много хъс и желание.

  1. Отправете послание към настоящите възпитаници на СУ „Васил Левски“ – Карлово.

Бъдете здрави, бъдете смели в мечтите си и никога не забравяйте да мечтаете! Бъдете упорити и не губете фокуса от целите си! Покорявайте върховете, които сами си поставяте и нека в душите Ви винаги да е светло и уютно! Обичайте, творете, бъдете!


135 години Карловска гимназия – Ден на отворените врати в СУ „Васил Левски“

STEM

По случай 135 години от създаването на Карловската гимназия, 29.10.2022 беше обявен за ден на отворените врати в СУ „Васил Левски“. Ученици от 6ти и 10ти клас демонстрираха уменията си по роботика като конструираха и програмираха няколко робота: прототип на скакалец, щипка за боклуци, танцьор, кола, спираща пред стена, сейф, инспектор по качеството, който одобрява зададен цвят предмети и отхвърля други.

Ученици от 6 клас показаха знанията си по електроника като правиха електронни схеми и ги управляваха чрез програми на BBC micro:bit. Управляваха скоростта на електродвигател с помощта на акселерометър, зареждаха кондензатор и проследяваха степента на зареждане, получаваха различни цветове чрез използване на RGB LED и смесване на червена, зелена и синя светлина.

Учениците се забавляваха и бяха горди от своите постижения, които с радост представиха на нашите гости – бивши и настоящи ученици и учители от СУ „Васил Левски“.

Снимката е линк към галерия

 

Биология и здравно образование

Имах идея за този ден, но концентрацията ми се срина в последния момент. И, получих помощ от приятели – 12Б клас. Учениците веднага се отзоваха и изявиха желание да покажат своите знания и умения  със сърце и душа! Две от момичетата бяха разочаровани, че не могат да се включат, защото ще участват в друг планиран форум, други две, които бяха ангажирани в друго мероприятие  буквално са тичали от читалището до училището за да успеят да се включат в инициативата. Презентациите, които представиха бяха изпипани до съвършенство, но устните им бяха пресъхнали, бузките червени, очите блестящи… Притесняваха се милите, но го направиха заради мен, заради любимото си училище, а можеха да откажат, нали?!! Е, това е духът на Гимназията, тези готови за изяви и битки млади хора! Битки, от които се страхуват, битки, в които могат да загубят, но те знаят, че ако не ги водят никога няма да победят! Голямата изненада бяха нашите гости, част от тях мои бивши и много успешни ученици. Благодаря Ви, мои бивши и настоящи! Вие сте духът на това училище и семето, което ние посяваме.Снимката е линк към галерия

Химия и опазване на околната среда

С огромно удоволствие Ви представям момичетата и момчетата от 11б клас профил „Природни науки“, които показаха знания и демонстрираха умения в областта на химичната наука.
Подготовката е на ниво –  фотографска изложба, интерактивен стимулатор (демонстрира развитието на теорията за строежа на атома) и най-интересното химичните експерименти.
С много трепет посрещаме гостите – бивши и настоящи ученици, както и любознателни учители.
Благодаря Ви 11б за вложените усилия, за ентусиазма, за вълнението, за представянето.

„Духът на Гимназията“ е във всеки от Вас и затова ще пребъдем.

Снимката е линк към галерия


Начален етап 135 години Карловска гимназия

„Аз и моето училище“
Обичаме нашето училище!


Проекти „Аз и моето училище“

 


Клип създаден от учениците от VIIг клас

 

 


Фотоизложба 135 години Гимназия

Изложба на стари предмети от ученическото и училищното ежедневие и учебна техника от миналото, посветена на 135 – годишнината на СУ ,, Васил Левски“   гр.Карлово

Източник: Karlovopress

Снимката е линк към галерия