1-ви ноември – Ден на народните будители

   123456

   01.11.1923г. с указ, подписан от цар цар Борис III, е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите на Отечеството си българи…

   Очевидно имаме склонност да се отдаваме периодично на тежък исторически сън и се налага някой да ни припомня, че е време да се събудим. Виждаме ясно, че необходимостта да бъдем будени продължава да е актуална. От друга страна този ден е почит към онези българи, които са имали сетивата да видят по-различно бъдеще за своята родина и са направили всичко възможно да споделят видяното. Да покажат, че освен безкраен исторически делник, историята може да се превърне в празник на колективниядух, на националната способност за съграждане и просперитет. Всеки ден от годината трябва да си припомняме този будителски жест, за да можем да се измъкнем от капана на съня. Без памет за миналото и без почит към славните дела и имена няма общност, а население, хора, заключени в собствените си интереси.

   А празнуването също е умение. Обикновено схващаме празника като ден без работа, а той по самата си същност е друга „работа“. Той е спиране и поглеждане към нас самите. Той е взор към силата и значимостта на традицията, свързване с други сили, които управляват живота ни и му придават смисъл.

   Днес говорим за тях – будителите, големите духовни личности и строители на съвременна България. За да видим значимостта на делото им, се нуждаем от дистанция. Някои от духовните водачи са разпознати от своето време, а други – не. Големите водачи не са само в миналото. Всяко време излъчва своите фигури. Убеден съм, че и днешното ще направи това. Аз смело мога да кажа, че това е българският учител. Защото той ни показва, че пътя ни не се е смалил и че не бива да потъва в тръните на безразличието и умствената леност. Когато не те измъчва духовна жажда, е лесно да се отдадеш на материалната пресита. А пресищането също е беда, то е още по-дълбока форма на отчаяние.

   Затова ни трябват будители!

   Една камбана, голяма колкото българската земя. И тя трябва да бъде ударена, за да се чуе по цялата земя, че отново имаме нужда от свяст и от споделен път. Защото нацията е символна общност, тя поддържа и прави значими миналото, езика, паметта, книжовността… Човекът без чувство за общност е нищо, просто прашинка във времето и пространството.

   Дълбок поклон пред делото на народните будители!

Конкурси за Хелоуин

bth_e7281284cf02a93bc42cbc7ffce9acd3

Ученическият съвет

   обявява конкурси за най-атрактивна рисунка за учениците от 5 до 12 клас на СОУ „Васил Левски“ и за най-интересно украсена класна стая за учениците от 8а, 8б и 8в клас за Хелоуин.

Срок – 29 октомври 2014г.

   Рисунките да се предават на г-н Д. Парталски, каб. 19.

5 октомври – Международен ден на учителя

Честит Празник, мили колеги!

Пътят на учителя

Пътят на учителя

Учителят се огледа с тревога и надежда: „Как ще свърши всичко това? С успех или с провал? Гладък или трънлив ще бъде пътят?“ Но въпреки това стана и тръгна… Изведнъж чу глас зад гърба си: „Този път няма край!“. Учителят се усмихна и каза: „Има, има… Все някога ще свърши. Може би след година, две, пет…Може би след много години, не мога да гадая, но ще свърши.“

И Учителят отиде да учи. Много се събраха около него, за да ги учи. Той се вгледа в очите им,  откри въпроси и желание да търсят отговори. И Учителят започна да ги учи. Учи ги с ум, сърце и глас – Ум, пълен със знания; Глас, трептящ от мъдрост; Сърце, преливащо от любов.

След това животът се промени и Учителят трябваше да спре да преподава. Около него вече не се събираха нетърпеливи ученици и той си помисли: „Всичко свърши. Това е краят на моето преподаване.“ И продължи по пътя на живота…

Така си мислеше той, докато …..

Един лекар се изправи и каза: „Аз съм тук, защото този учител ме научи!“.

Един инженер стана и каза: „Аз съм тук, защото този учител ме научи!“.

Един учител се обърна и каза: „Аз съм тук, защото този учител ме научи!“.

И много хора с различни професии се изправиха и казаха: „

Аз съм тук, защото този учител ме научи!“.

Тогава Учителят погледна пред тези, които беше учил и видя трудът им, успеха, напредъка. Радост изпълни сърцето му и си каза:

„Няма край!“