Българийо, една си на света
със своят празник светъл и значим.
Пред нашите будители с цветя
стоим, главите свели и мълчим.

Оставиха ни те свещен завет,
със чувства благородни да вървим.
С искрица любородна все напред
да крачим, ала без да я гасим.

Къде сте днес будители народни?
Ранена е родината ни свята.
Умират всички чувства благородни,
искрицата изгасва във сърцата.

България осиротя без вас,
празнува този празник с тъжен стон.
Благодаря за туй, що дадохте на нас,
поклон пред вас, будители, поклон!

Свилена Димитрова