П Р А З Н И К Ъ Т
Когато през далечната 1892 година Стоян Михайловски поставя с върха на перото си последната точка под своите куплети, той не завършва, а дава начало на един от най– съкровените български химни.
Всяка година на 24 май думите на тази песен изпълват небето над всеки български град – изпълнявана от школувани хорове или непохватните гласове на първолачетата…
„…Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир…“
Честит празник!