П Р А З Н И К Ъ Т

     Когато през далечната 1892 година Стоян Михайловски поставя с върха на перото си последната точка под своите куплети,  той не завършва,  а дава начало на един от най– съкровените български химни.

    Всяка година на 24 май  думите на тази песен изпълват небето над всеки български град –  изпълнявана от школувани хорове или непохватните гласове на първолачетата…

„…Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за всесветовната просвета

тя бе неизчерпаем вир…“

Честит празник!