Децата са нашето бъдеще и по-добрата грижа за тях днес, означава по-добър свят утре. Едва ли има народ по света, който да не го осъзнава и за това, въпреки различията, почти всички държави имат официален ден, посветен на грижата и опазването на децата. Малките ученици на СУ “Васил Левски“ гр. Карлово Ви поздравяват по повод 1 юни – Международен ден на детето!
П Р А З Н И К Ъ Т
Когато през далечната 1892 година Стоян Михайловски поставя с върха на перото си последната точка под своите куплети, той не завършва, а дава начало на един от най– съкровените български химни.
Всяка година на 24 май думите на тази песен изпълват небето над всеки български град – изпълнявана от школувани хорове или непохватните гласове на първолачетата…
„…Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир…“
Честит празник!
Проект на 6б. клас
Привет, послушни и непослушни ученици, учители, елфчета, еленчета и трудолюбиви джуджета! Наближава Коледа!
Тази година обаче с джуджетата сме взели мерки и всеки ще си хапва сладки в своята къщурка. Физически разделени сме, но все пак трябва да задействаме магията на празника!
Тук съм с едно предложение!
Знам, че ви липсва класната стая, споделените емоции и щуротии. Хубаво било да сме заедно, а? Нека общуваме помежду си! Пускайте джаджите и спретнете набързо по едно коледно писмо.
До кого да го адресирате?
Писмото трябва да съдържа универсално послание и да зарадва човека, до когото стигне! Еха, ще подарите усмивка – та това си е почти суперсила! Достигането му до друго човече оставете на моите джуджета.
Пратете го тук -> santas.mailbox.soulevski.karlovo@gmail.com, а те ще се погрижат да стигне до наш съученик или учител, също изпратил свое писмо. Така всеки, който се включи, ще получи!
А какво да съдържа имейлът?
Оставяме това на въображението ви! Идеи: Нарисувайте нещо в Paint! Прикачете любим коледен филм или песен! Защо не някоя хубава книга, която страшно върви с горещ шоколад? А може би някой цитат, стоплящ душата в студените дни, пожелание или стихотворение?
Очакваме вашите имейли с голяяямо нетърпение! Пожеланията няма да бъдат отваряни, а само препращани. До кого ще стигне – това ще определим на случаен принцип. Единствената връзка между подателя и получателя ще бъде вашата е-поща. Ще е готино да благодарите за получената картичка! Кой знае с кого ще ви запознаят джуджетата – може дори да срещнете нови приятели било то и виртуално!
Творете!
Мили деца, честит празник!
Бъдете здрави и щастливи! Пазете винаги в душите си магията на детството! Озарявайте света около Вас с лъчезарните си усмивки и го направете по-добър и по-слънчев! Следвайте полета на мечтите си, защото той ще Ви отведе в непознати земи, които ще опознаете и превземете! Пазете Земята, защото тя е Вашата планета и дом за реализация на бъдещите Ви планове! Обичайте България, защото тя е Вашата родина! Уважавайте родителите си, защото Вие сте тяхното осъществено утре!
Мариана Манчева
През последните месеци заедно преодоляхме още едно предизвикателство, което ни направи по-единни и по-уверени.
Днес, в Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, приемете моята благодарност за успешните делници и щастливи празници!
Благодаря Ви, уважаеми колеги, за усилията, за професионализма и за достойнството, с които изпълнявате мисията си на просветители!
Благодаря Ви, скъпи ученици, за отговорността и постоянството, за стремежа към знанието, които проявявате ежедневно, за прекрасните изпълнения, рисунки, презентаци, клипове, които заснехте и публикувахте в дните на духовността.
Благодаря Ви, уважаеми родители, за безрезервната подкрепа, която оказвате на децата и на нас, учителите. Заедно доказахме, че успех се постига само с обединени усилия.
Нека балоните, които в днешния празничен ден ще полетят над Карлово, са още едно доказателство за единението на нашата училищна общност и на вярата ни, че българската духовност ще пребъде през вековете.
Бъдете здрави и вдъхновени!
Мариана Манчева
Благите думи са медена пита,Сладост на душата и здраве на костите“
/Притчи 16:24/
По традиция на Благовещение Ние – Ученици, Учители, Родители на СУ “ Васил Левски“ Ви поздравяваме за празника и Ви пожелаваме здраве и благословение!
Тази година с наградата на комитет „Васил Левски“ бе отличена Снежана Славкова, ученичка от XIIБ клас
Ех, Василе, Василе…
Как е там, горе, отвисоко? Виждаш ли ни, чуваш ли ни? Страдаш ли?
Как е там, където никой не може да те докосне, ала това, което съзираш, отново те залавя безпощадно? Ранява те, боли те, сълзите ти се ронят, но никой не може да ги избърше…
Как е? Кажи ми. По-различно ли е?
Защото днес тук всичко изглежда постарому.
И тогава, и днес съратниците ти продължават да се люлеят в „таз рабска люлка“ и мнозина от тях отказват да се изправят, да направят първите си крачки, да се избавят от тъмата, да спрат да вдишват задушаващата й пепел. Вечер сядаме около софрите ни, „преливащи“ от бедност и немотия, мъчим се да „топлим“ сърцата си със студенината наоколо, по улиците се разминаваме с ангелски лица, а гледаш как демонски души ни гризат отвътре.
Боли те, нали?! Много от нас също търпят тази болка, Апостоле. Търпят я. И дотам.
Ежедневно „търкаме“ надеждите си в листове хартия, „изхвърляме“ благата си далеч от нас, извън пределите на България, сбогуваме се с децата на родината ни и им пожелаваме успешно и красиво бъдеще в чужбина, броим жълтите си стотинки и с помрачена усмивка ги даваме, за да сложим едничък топъл хляб на масата.
Гледаш ни – отвън здрави, радостни, вълнуващи се.
А отвътре – болни, печални, безразлични.
Как е там, горе, във висините? Бдиш над нас, зная, но ние се крием в низините и разстоянието помежду ни става все по-голямо и по-голямо.
Поглеждам към небето и търся светлия ти лик. След това поглеждам наоколо и виждам непрогледна тъмнина в обърканите погледи.
Ех, Василе, Василе…
Кажи ми, би ли се намерил втори като теб, който да се хвърли в катрана, за да избави сънародниците си от окаляне?! Кажи ми, би ли тръгнал някой безкористно към своята Голгота така, както ти тръгна?! Кажи ми, би ли се осмелил някой да ври в ада, за да подари рая на своите близки?!
Мълчиш, Дяконе, и дума не отронваш. Съгласяваш се значи…
Знам, че все още бушува кръвта във вените ти, сърцето ти не намира покой. Протягаш ръце към нас, иска ти се да помогнеш и… В един момент осъзнаваш, че ти си запазил своята плът, пропита от съвест, морал и честност, ала това, което попада в шепите ти, е едно бездушно общество, опиянено от грозотата на апатията.
Сурова е истината. Плащаме си, за да живеем в сиромашия.
Така е, сине карловски, така е…
Единствен ти ни завеща най-голямото предизвикателство – да се чудим дали сме способни да превъзмогнем себе си и своето его, дали можем да мислим за всички останали преди нас, да мислим за България.
Не мислиш ли, че е така?! Не е ли предизвикателство, Левски?! Не е ли…?!
Няма те теб, няма го твоя лъвски скок към бъдещето, към прогреса.
Има ги тях, има го и настоящото потъване в регреса.
Но ни има и нас. Младите. Непоколебимите. Смелите. Решителните.
Има го хъса, устрема, има я и любовта ни към теб, към топлата майчина гръд на България. Ще ни има и утре, затова ще направим всичко възможно да има утре.
Предизвиквам себе си. Предизвиквам теб. Предизвиквам нас.
Защото знам, че няма да позволим нито твоите завети, нито твоят зов, нито идеалите ти да преминат „тихо като през пустиня“!
Защото знам, че България ще я има, докато я има и нашата вяра в нея!
Снежана Славкова, XIIБ клас
Днес България свежда глава пред паметта на Васил Левски. На днешната дата през далечната 1873 г. Апостола увисва на бесилото. Въпреки това неговите завети, дела и думи са още живи… и се пазят в съзнанието и сърцето на всеки българин. Духът му живее във всеки един от нас. Поклон пред делото на Апостола на българската свобода.
“Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.”
