Благите думи са медена пита,Сладост на душата и здраве на костите“

/Притчи 16:24/

По традиция на Благовещение Ние – Ученици, Учители, Родители на СУ “ Васил Левски“ Ви поздравяваме за празника и Ви пожелаваме здраве и благословение!

Тази година с наградата на комитет „Васил Левски“ бе отличена Снежана Славкова, ученичка от XIIБ клас

Ех, Василе, Василе…
Как е там, горе, отвисоко? Виждаш ли ни, чуваш ли ни? Страдаш ли?
Как е там, където никой не може да те докосне, ала това, което съзираш, отново те залавя безпощадно? Ранява те, боли те, сълзите ти се ронят, но никой не може да ги избърше…
Как е? Кажи ми. По-различно ли е?
Защото днес тук всичко изглежда постарому.
И тогава, и днес съратниците ти продължават да се люлеят в „таз рабска люлка“ и мнозина от тях отказват да се изправят, да направят първите си крачки, да се избавят от тъмата, да спрат да вдишват задушаващата й пепел. Вечер сядаме около софрите ни, „преливащи“ от бедност и немотия, мъчим се да „топлим“ сърцата си със студенината наоколо, по улиците се разминаваме с ангелски лица, а гледаш как демонски души ни гризат отвътре.
Боли те, нали?! Много от нас също търпят тази болка, Апостоле. Търпят я. И дотам.
Ежедневно „търкаме“ надеждите си в листове хартия, „изхвърляме“ благата си далеч от нас, извън пределите на България, сбогуваме се с децата на родината ни и им пожелаваме успешно и красиво бъдеще в чужбина, броим жълтите си стотинки и с помрачена усмивка ги даваме, за да сложим едничък топъл хляб на масата.
Гледаш ни – отвън здрави, радостни, вълнуващи се.
А отвътре – болни, печални, безразлични.
Как е там, горе, във висините? Бдиш над нас, зная, но ние се крием в низините и разстоянието помежду ни става все по-голямо и по-голямо.
Поглеждам към небето и търся светлия ти лик. След това поглеждам наоколо и виждам непрогледна тъмнина в обърканите погледи.

Ех, Василе, Василе…

Кажи ми, би ли се намерил втори като теб, който да се хвърли в катрана, за да избави сънародниците си от окаляне?! Кажи ми, би ли тръгнал някой безкористно към своята Голгота така, както ти тръгна?! Кажи ми, би ли се осмелил някой да ври в ада, за да подари рая на своите близки?!
Мълчиш, Дяконе, и дума не отронваш. Съгласяваш се значи…
Знам, че все още бушува кръвта във вените ти, сърцето ти не намира покой. Протягаш ръце към нас, иска ти се да помогнеш и… В един момент осъзнаваш, че ти си запазил своята плът, пропита от съвест, морал и честност, ала това, което попада в шепите ти, е едно бездушно общество, опиянено от грозотата на апатията.
Сурова е истината. Плащаме си, за да живеем в сиромашия.
Така е, сине карловски, така е…
Единствен ти ни завеща най-голямото предизвикателство – да се чудим дали сме способни да превъзмогнем себе си и своето его, дали можем да мислим за всички останали преди нас, да мислим за България.
Не мислиш ли, че е така?! Не е ли предизвикателство, Левски?! Не е ли…?!
Няма те теб, няма го твоя лъвски скок към бъдещето, към прогреса.
Има ги тях, има го и настоящото потъване в регреса.
Но ни има и нас. Младите. Непоколебимите. Смелите. Решителните.
Има го хъса, устрема, има я и любовта ни към теб, към топлата майчина гръд на България. Ще ни има и утре, затова ще направим всичко възможно да има утре.
Предизвиквам себе си. Предизвиквам теб. Предизвиквам нас.
Защото знам, че няма да позволим нито твоите завети, нито твоят зов, нито идеалите ти да преминат „тихо като през пустиня“!

Защото знам, че България ще я има, докато я има и нашата вяра в нея!

Снежана Славкова, XIIБ клас

Днес България свежда глава пред паметта на Васил Левски. На днешната дата през далечната 1873 г. Апостола увисва на бесилото. Въпреки това неговите завети, дела и думи са още живи… и се пазят в съзнанието и сърцето на всеки българин. Духът му живее във всеки един от нас. Поклон пред делото на Апостола на българската свобода.

 “Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.”

Днес учителите бяхме приятно изненадани от Жани Славкова от 12Б клас, Петя Нешева от 10А клас, Дара Христова и Ивана Андреева от 9А клас, които отправиха пожелания за топлина, обич и светли празници.

Може да прочетете творбите на:
Жани Славкова „Молитва за щастие…“
Петя Нешева „Коледна Нощ“
Дара Христова „Бяла нощ“
Ивана Андреева „Коледа“

Ученическият съвет организира конкурс за Коледна Класна стая.
Целта е да не се купува нова украса, а да се използва тази, която вече има и новите неща да са ръчно изработени.
Оценяването ще бъде през седмицата от 16.12 до 18.12.2019г.

Успех на всички класове! Очакваме оригиналност и сплотеност в изработването на украсата, за да допринесем за коледния дух!

В Деня на народните будители почитаме делото на всички просветители, възрожденци и борци за духовна независимост на България.
Изпълнени с почит към духовния подвиг на предците, нека поддържаме и пренасяме огъня на будителите сега и в бъдеще, в името на поколенията след нас.
Днес това е празник на силата, на идеите, устойчивостта и приемствеността на националната културна идентичност.

Честит празник!

Снимката е линк към галерия

Днес 22 май 2019г.  в  СУ „Васил Левски”  – град Карлово се проведе състезанието „Надиграване в долината на розите”, което е посветено на празника на светите равноапостоли братята Кирил и Методий и е в навечерието на 24 май – Денят на славянската писменост и култура! В състезанието участваха всички ученици от 5 до 11 клас, като всяка паралелка изпълни по две български народни хора. Децата бяха оценявани от компетентно жури по следните критерии: брой участници в танците, техническо изпълнение и хореография, брой ученици, облечени с народни носии, участие на класния ръководител в хората и хоро, което е включено за задължително изучаване в учебната програма по ФВС. Празникът завърши с изпълнение на най – дългото право българско хоро от учениците и колектива на СУ „Васил Левски” – град Карлово на фона на Тракийската  музика. Победителите получиха грамоти и торта за първо място. Насладихме се на разнообразието на етнографските области и красотата на българските танци и носии.

Аплодисментите са за всички вас, приятели на народната музика и танци! С такива танцьори, като вас българския дух, традиции и обичаи ще бъдат съхранени за бъдещите поколения! Днес танцуваха розите на Карлово и на СУ „Васил Левски”! Училището е пантеон не само на знанието и науката, но и духовно средище на традиции и култура, където всеки един от нас се докосва до извора на българския фолклор! Благодарим ви!

На 15 май 2019 г. в СУ „Васил Левски“ град Карлово бие последния звънец за нашите зрелостници – випуск 2019! В международния ден на семейството – ние учители, ученици и родители споделихме емоционално своите мисли и копнежи, своите житейски стремежи и мечти, своите незабравими спомени и мигове, преживени заедно!

На всички зрелостници пожелавам достойно представяне на държавните зрелостни изпити, успешна кандидатстудентска кампания и нека свети Мина, който е закрилник на семейството да бди над Вас и Ви помага!

Попътен вятър и на добър път, мили зрелостници!