На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя, с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г. и се поставя началото на Третата българска държава. През 1890 г. 3 март е обявен за Национален празник.
След близо 500 години под турско робство, 70-те години на 19 в. и учредяването на българската епархия през 1870 г., поставят началото на решителното освободително движение. В Букурещ е формиран български революционен централен комитет, начело с Васил Левски, който започва подготовка за въстанията срещу османската власт в България.
На 24 април 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Руската армия се командва лично от императора. Една от най-значимите битки, прославена и в родната ни литература е Шипченската епопея. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепели се по стръмнините на връх Шипка, за да може турската войска да пробие в Северна България.
Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка, отразена във Вазовото стихотворение от „Епопея на забравените“ остава завинаги част от българското самосъзнание.
През 1878 г. по силата на международен акт е възстановена българската държава. За първи път денят на Освобождението е отбелязан през 1880 г., а десет години по-късно 3 март е обявен за национален празник на Република България.
Архив на категория: Празници
Честита Баба Марта
143 години безсмъртие!
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев
Честита Новата 2016 година!
Весели Празници!
Коледен базар
Ден на християнското семейство
1-ви ноември
На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски – Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762г., Паисий Хилендарски написва своята малка книжица – „История Славянобългарска“. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
След Освобождението на България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
През 1922 година Стоян Омарчевска, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909г., а от 1922 до 1945г. е общонационален празник. От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992г., се възобновява традицията на празника.