Снимката е линк към видео

Предаването на ПБ Новинар „Карловски сказания“ днес е посветено на карловката Райна Касабова. За смелата българка, за нейният живот и дела разговаряме с учениците от 11 А клас Стиляна Димитрова и Никол Богданова от СУ „Васил Левски“ Карлово.

Карловката Райна Касабова е родена в града на Апостола на 1 юли 1897 г. , като зад тази забележителна личност се крият дълбоки корени. Нейният баща, Васил Касабов, е участник в Шипченската епопея, където губи едната си ръка. Кръстник на нейната майка Мария пък е самият Васил Левски, а като малка тя разнася комитетски писма. Цялото семейство е изпълнено с порив за свобода, затова съвсем естествен щрих е и историята на брата на Райна – Роман, който като ученик в 4 клас заминава да се бие за свободата на Македония в четата на Яне Сандански.

Райна е водена от копнежа си да даде своя дан за Родината си. Макар че новината за военната мобилизацията преди Балканската война я сварва едва 15-годишна, тайно от родителите си тя се записва на самарянски курс. Заедно с още стотици герои, потегля на югоизток, към Мустафа паша /днешен Свиленград/ , където трябва да бъде разположена полева болница. Там тя е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела, милосърдна сестра. По- късно тя става първата жена, участвала в боен полет в света.

Източник: ПБ Новинар

Снимката е линк към видео

Днешният подкаст „Карловски сказания“ е посветен на видния учител и общественик Брайко Хаджигенов. За него разговаряме с ученичките от СУ „Васил Левски“ Карлово Рая Матеева и Габриела Койчева.

Момичетата от 11 А клас припомнят, че е роден през 1814 г. и е бъдещ просветител. Завършва ранното си образование в школата на Атанас Владос,а на двайсетте си години постъпва в училището на Райно Попович, където на старогръцки и новогръцки език се изучавали науки, каквито преподавали в Солун, Букурещ, Цариград. През 1836 е изпратен във взаимноучителната школа в Габрово, където да съответно да изследва взаимоспомагателната метода.

Впоследствие продължава учителската си дейност и в други населени места. През 1844 г. Карловското взаимно училище има сериозна нужда от учител, поради което карловци го склоняват да се върне в родния си град. Наред с работата си създава библиотека при училището.

Хаджигенов е носител на редица нововъведения, станали фактор за облагородяване на просветата. Едно от тях става факт, когато карловци научават новината за прилаганата взаимоспомагателна метода и скоро си построяват, през 1836 г., ново просторно училище.

Освен това се счита за основоположник на българската фолклористика, в чиито обхват се причисляват стари ръкописи, книги, народни песни, гатанки, пословици и поговорки, част от които да се отпечатат в списание ,,Любословие”. Наред с тях сред съкровищата му са антични монети и вещи от прастари времена. Всичко това той прави от „любородие“ както твърди в писмо до Неофит Рилски.

Благодарение на него Карловската училищна библиотека се превръща в първата обществена библиотека-средище на наскоро отпечатани книги у нас и в чужбина и списание „Любословие“.

Източник: ПБ Новинар